август е октомври)

БЛУС 4

Не зная как да се държа, когато ме обичат.

Разплисквам се по някакви излишни улици. Купувам

си лимони. Пея. Прииждат равнините във главата ми.

Понякога стоя със часове. И пуша фикуси.

Зениците ми скачат до Зеландия. И по-натам. Тогава търкам

тялото си в будката за вестници. Така се зазорявам

някой път. Пред будката за вестници.

 

След това отивам в къщи. Слушам музика. Основно

вехти банди. Говорим си със Юлия. Сънуваме, перем,

поливаме цветята. Не пускаме пердетата. Минават

седмици, сезони, кораби. Поливаме цветята. Сутрин

градът е по-особен, по-епичен. Мирише на млеко и

дюли.

 

Търкаляме се в подлезите му, по кафенетата.

Четем списания и вестници. Понякога говорим

за България. Крещим. Небето е с хиляди етажи.

Напиваме се рядко. Сресваме трамвайните мотриси,

релсите. Събуваме обувките и продължаваме. На Юлия

червилото й потъмнява. Става гъсто, бежаво.

По-облачно.

 

Прибираме се вкъщи. Готвим. Поливаме цветята.

Храним се. Поливаме цветята. Спим. Сънуваме сезони,

кораби, дървета, Събуждаме се много рано. Стоим

така събудени. Прозорците са влажни и безпътни.

Понякога не вярваме във нищо. Особено през март.

Когато светофарите са натежали от плод и от

мушици.

 

Когато ме обичат се срамувам. Движенията

ми се пръскат по стените. Стените са нацапани

с боя и гурли. Купувам си лимони с килограми.

Запомних продавачката. Гримът й е достатъчен.

И даже малко повече. Изпълнила е цялата витрина.

Миглите й са намачкани и тихи. Харесвам тази

аристократичност. И зеленината в погледа.

 

Понякога не ми достигат часове, за да се

сбъдна. Стоя и слушам музика. Основно мъртви

банди. Когато Юлия я няма, се отнасям. Разхвърлям

синусите си. Мърморя. Нямам израз. Стоя пред

гардероба дълго. Ставам мнителен. Подпухвам.

Играя си с вратата. Не си познавам дрехите.

 

Дори не зная как да се държа, когато ме

обичат. Цъфтя и губя чувството за отговорност.

Нямам органи. Ехтя. Говоря светло със съседите.

Съседите са ретро. Разплисквам се по някакви

излишни улици. Градът е пълен с антибиотици и

витамини. И с Юлия е пълен. Най-вече с нея.

С обеците й. И роклята.

Елин Рахнев, “Октомври” (1998)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s