Тя

2009:
Тя е това, което съм.
Тя е това, което някога съм била и вероятно ще бъда.
Тя е сбрала доброто, лошото, хиперболизирани, драматизирани, оплетени в безкрайна нишка, с която (се) беся.
Това е Тя, Тя като Аз, но по-свободна.

 

2014:
Теодора Маргинова. Твърди, че не харесва името си, затова е, ту Теди, ту Теа (понякога Дора и принцесо, но твърде рядко, за да бъде отбелязано извън скоби).

Романтичен модернист с утопични архитектурни сънища/проекции за свят. От математиката по нея са останали тиретата и точките, безграничните представи за (не)действителност и скобите (ах, тези скоби:Д). От театъра – говоренето за себе си в трето лице и диплома в нелицеприятен нюанс на кафявото.

Успешно свири на тревичка, шапчица от жълъд, гребенче, китара. Мъчи хармоника, разни клавирни и хора, но знае ли се. //мечтае за саксофон. всъщност и туба, и валдхорна, някой ден и на миниатюрни лъжички, купи и чаши))

Преди години беше сигурна, че ще бъде режисьор. Сега не е толкова сигурна. Но пък обича да пише и, по дяволите, страшно й се получава понякога. В момента си мечтае за работа в медия или в издателство – от анотацийки до сценарии, готова е да се готви.

Вярва в приказките, в любовта, в ментовия чай, меда и сладоледа. Изобщо, вярва!

Прието. Край.))

Advertisements

One thought on “Тя

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s