MAY

//Не съм писала поезия от началото на лятото и всичките ми песни оттогава са без текст, та този малък чийзи факс ме изненада най-приятно вчера и още му се радвам, затова споделям.

| MAY |

The moon is young and so are we
it’s way too early to pretend
that we don’t feel
that we don’t see

Our hands in pockets
play with change
and some receipts
our minds all lost in waste, in vain
project the things that we don’t need

It’s only our bodies that tell them our stories
don’t open your eyes, you know we are high
and there’s a wheel, and there’s a fair
and we are on it, it’s not fair
how we are bound to come to ground

So stay a while, breathe in the air
so rare, so there, so sweet, without care
up, up, we go, up, up, my love
up, up, in may we stay.

Neptune Rx x3

N1 (june 2018)

​Neptune is turning retrograde. Yes, he does that too, it’s not just Mercury.:D

What to do and what not to do – that’s the question! And I don’t have the answer. I live on Neptune, it’s the core part of my being, it affects me so much, but it affects all of us anyway. 

Neptune is the illusion we need to cope with reality, the blind belief (in God, in good, in love) that there’s something better/higher/lighter, something else. It’s our imagination that makes our childhood as magical as possible. (I loved the ending of „The Florida Project“! That’s Neptune. The beautiful escape, the only way to survive all the suffering, to cope with all the pain.) Neptune is our switch. Not really sure which way is on and which is off. I love dreaming, I’ve spent all my life to this moment doing that and I plan to do so until the end of this life. Escapism is bad, they say, but we all do it, nobody is really present, at least I haven’t met such a person. We humans find/choose our outlets, our gear, our…
When I was 15 I ran away from home for the summer. I had been systematically abused at home and at school for years at this point, I craved for an escape. I worked for a bed and food with some young waiters in a resort town by the sea. I was so lonely I felt ashamed by it. We all became friends. Or what many seems to call „friends“ nowadays that to me is screamingly superficial …

I was swimming during the breaks and dancing the nights away under the influence of cheap alcohol and light drugs. I was trying to silent the screaming pain inside me, but was too young to know how. So I turned to my Se, trasformed myself into a robot (I love Voltron as a metaphor), an empty body, a vessel, my mind was elsewhere and than again with me in the morning. The shame that came with it is the usual shame of someone who knows that he’s playing and not fooling anybody. I’d feel that shame nowadays when the disillusionment comes and I realise I have lied to myself about the qualities and the significance of someone and/or the relationship between us. This happens a lot, 90% of the time, but not very often, because I know how to keep my distance. But once in a while I cross paths with somebody who makes me believe again. It’s reviving. But we know – „What we call the beginning is often the end. And to make and end is to make a beginning. The end is where we start from.“ (T. S. Eliot)

***

N2 (30.06.2018)

Disillusionment. Love. Standing on solid ground. Internalisation. Dreaming. Believing. Reality check. Love. Idealisation. Lies. Inner thirst for higher existence. Flood. Drought. Coping with addiction. Recovery. Escapism. Blinding. Love. 

***

N3 (12.07.2018)

The last few weeks really were turmoil for me. I’m telling you – Neptune retrograde 101, by the book. I crave(d) for disillusionment („the“ truth) so bad I went back and deep to check for cracks at the possible starting points of everything uplifting/slightly optimistic/suspiciously good (on the verge of magical and dreamlike). I didn’t want to look at the foundations with these eyes but I need(ed) to in order to free myself, to be able to finally let go of the past and start anew. 

It’s somehow similar to the mixed feelings that run over you as a child when at the end of a long day at the beach you see some other child knock down your sand castle with such rage, levels it to the ground and moves on to the next one on the shore. And you crumble inside, and it takes some time to breathe, and you probably cry or you don’t, and your parents console you but right above your little head exchange their grownup looks of „that’s life“ and „we kept them safe and pure until now“, and one of them mumbles that (because the day under the sun exhausts you). That this is life and you could cry all you want and that’s sad and all but won’t really change a thing. The next day some children (maybe you, or you may skip a day) will build their castles and some others will destroy them, and all you can do is be thankful, because without the latter tomorrow you won’t have a space to build a new one, a better, bigger one (you’ve been through this, you know stuff now). And you can have an ice cream, yes of course.

Why Astrology Works (Debra Silverman)

защото смисълът на всичко е да се приемем и обичаме;

 

ето и саундтрак))

∃!

[19:27]
ела у нас
ще гледаме филми
тя премълчава
че недовижда
да да кима насреща й
нечул нито дума
довиждане


няма никаква поезия
дланите ми се топят в юмруци


миниатюрна камбанка
пришита към шапката
като капаче на жълъд
и последното копче на риза


думите не са достатъчни


it feels like I’m in the middle of something that has no end

Ролан Барт: being in love is like being in Auschwitz.

Владимир Левчев:

Ти си красива
като море в топла есен:
слънцето е зряла дюла,
мараня премрежва хоризонта,
твоите движения са сенки
върху огнен пясък…
Ти си красива.
И минава бърза усмивка –
сянка на гларус по водата.
Ти ме обсебваш
като самота на бели
късни дюни под вятъра.

Ти ме обсебваш
като дълготраен миг преди заспиване:
Като разходка с количка под златните
тополи на първата година.
Недостъпна!
Недостъпна си като отминалия ден.
(Сега сънят ме връхлита и стряска:
придошло море в студена нощ.)

Недостъпна си като миналото
на човека без бъдеще.
Не ми остава нищо друго,
освен да си представям, че сме заедно.

И да те целувам
в студа, под самотата на звездите.

Обичам те,
защото не съществуваш.

Сара Кейн:
Обречена на самота
на любов към онези, които ги няма
Открий ме
Освободи ме
от това
разяждащо съмнение
празно отчаяние
тих ужас
Мога да запълня пространството си,
да запълня времето си,
но нищо не може да запълни празнотата в сърцето ми
Огромната потребност, за която съм готова да умра.
Срив

красива болка
която ми говори, че съществувам

Нямам никакво влечение към смъртта
никога не съм се самоубивала

//Сара Кейн в превод на Владимир Левчев и Мирослава Тодорова

Кейт: Не чувствай нищо не разбирай нищо което не трябва да разбираш –
Кейт: Трябва да има нещо.
Иън: Защо?
Кейт: Иначе няма смисъл.
Иън: Правя си кефа, докато ме има.

Грейс: Много хора ме познават, но не са влюбени в мен.
Робин: Само искам да те целуна, няма да те нараня, заклевам се.
Тинкър: Няма да те изоставя.
Карл: Нищо не очаквам.
Род: Очакваш, очакваш.
Тинкър: Ще ти дам всичко, което искаш, Грейс.
Род: Обичам те в този момент.
С теб съм в този момент.
Греъм: Изключи съзнанието си. Аз така направих.
Надрусай се и изключи, преди болката да те превземе.
Мислех за теб.

С: Влюбил си се в някого, който не съществува.
А: Извинявай, че те преследвам.
М: Не мога да те опозная.
С: Не искаш да ме опознаеш.
М: Не,… не трябва да се привързвам.
А: Никога не си толкова силен, колкото когато си безсилен.

-Майната ти. Майната ти. Майната ти, за това, че ме отблъскваш с отсъствието си, майната ти, за това, че ме караш да се чувствам като лайно, майната ти, за това, че изцеди любовта и живота от жилите ми. Да го начукам на баща си за това, че ми прецака живота завинаги, да го начукам на майка си, задето не го напусна, но най-вече, да ти го начукам, господи, задето ме накара да обичам някой, който не съществува.

-Моля те, не изключвай съзнанието ми, докато се опитваш да ме поправиш.

-А моето съзнание е обект на тези фрагменти.