интересно ми се струва как от време на време решавам да запиша 1-вото си изсвирване на някоя песен, която никога не съм пяла или пък слушала доброволно, но пък за сметка на това се е въртяла доволно дълго време около ушите ми, заради други хора. случаят е такъв. нищо че нямам техника вкъщи, обичам да си пея, а явно и да пускам музикални интермедии между симулациите на дейност в блога:Д хубави дни!))
first try;
can you feel my heart
правя тестове за матури, защото все някой трябва да се тревожи.
отчитам времето по другите и никога по себе си.
в този запис свиря непозната за мен песен на една детска класическа китара, докато децата от другата страна на стената репетират песен за дълбокото море, а някой нервно разтребва из кухнята. точно като сега, половин година по-късно, когато отпивам вода от любимата си зелена чаша, разтърквам бавно очите си и преравям jobs.bg в търсене на бъдеще.
I’m scared to get close and I hate being alone.
I long for that feeling to not feel at all.
The higher I get, the lower I’ll sink.
I can’t drown my demons, they know how to swim
да. (въздиша в усмивка)
subиране 