∃!

[19:27]
ела у нас
ще гледаме филми
тя премълчава
че недовижда
да да кима насреща й
нечул нито дума
довиждане

…
няма никаква поезия
дланите ми се топят в юмруци

…
миниатюрна камбанка
пришита към шапката
като капаче на жълъд
и последното копче на риза

…
думите не са достатъчни

…
it feels like I’m in the middle of something that has no end

Ролан Барт: being in love is like being in Auschwitz.

Владимир Левчев:

Ти си красива
като море в топла есен:
слънцето е зряла дюла,
мараня премрежва хоризонта,
твоите движения са сенки
върху огнен пясък…
Ти си красива.
И минава бърза усмивка –
сянка на гларус по водата.
Ти ме обсебваш
като самота на бели
късни дюни под вятъра.

Ти ме обсебваш
като дълготраен миг преди заспиване:
Като разходка с количка под златните
тополи на първата година.
Недостъпна!
Недостъпна си като отминалия ден.
(Сега сънят ме връхлита и стряска:
придошло море в студена нощ.)

Недостъпна си като миналото
на човека без бъдеще.
Не ми остава нищо друго,
освен да си представям, че сме заедно.

И да те целувам
в студа, под самотата на звездите.

Обичам те,
защото не съществуваш.

Сара Кейн:
Обречена на самота
на любов към онези, които ги няма
Открий ме
Освободи ме
от това
разяждащо съмнение
празно отчаяние
тих ужас
Мога да запълня пространството си,
да запълня времето си,
но нищо не може да запълни празнотата в сърцето ми
Огромната потребност, за която съм готова да умра.
Срив

красива болка
която ми говори, че съществувам

Нямам никакво влечение към смъртта
никога не съм се самоубивала

//Сара Кейн в превод на Владимир Левчев и Мирослава Тодорова

Кейт: Не чувствай нищо не разбирай нищо което не трябва да разбираш –
Кейт: Трябва да има нещо.
Иън: Защо?
Кейт: Иначе няма смисъл.
Иън: Правя си кефа, докато ме има.

Грейс: Много хора ме познават, но не са влюбени в мен.
Робин: Само искам да те целуна, няма да те нараня, заклевам се.
Тинкър: Няма да те изоставя.
Карл: Нищо не очаквам.
Род: Очакваш, очакваш.
Тинкър: Ще ти дам всичко, което искаш, Грейс.
Род: Обичам те в този момент.
С теб съм в този момент.
Греъм: Изключи съзнанието си. Аз така направих.
Надрусай се и изключи, преди болката да те превземе.
Мислех за теб.

С: Влюбил си се в някого, който не съществува.
А: Извинявай, че те преследвам.
М: Не мога да те опозная.
С: Не искаш да ме опознаеш.
М: Не,… не трябва да се привързвам.
А: Никога не си толкова силен, колкото когато си безсилен.

-Майната ти. Майната ти. Майната ти, за това, че ме отблъскваш с отсъствието си, майната ти, за това, че ме караш да се чувствам като лайно, майната ти, за това, че изцеди любовта и живота от жилите ми. Да го начукам на баща си за това, че ми прецака живота завинаги, да го начукам на майка си, задето не го напусна, но най-вече, да ти го начукам, господи, задето ме накара да обичам някой, който не съществува.

-Моля те, не изключвай съзнанието ми, докато се опитваш да ме поправиш.

-А моето съзнание е обект на тези фрагменти.