трамвай

ровя се из щайгите със намалени ябълки във Billa – 1,39
зад гърба ми в коридора на лъскавата бизнес сграда на два висящи плоски телевизора звучи класация на MTV
по в дъното към изхода са още два масажни стола
на единия един бездомник се преструва, че се е зачел в безплатен вестник
всъщност може да е Капитал
поглеждам го едва със края на окото си
притурката със скъпата й матова хартия обикновено се мотае по етажите на мола
столът не вибрира, но четецът – да
до него през едно стъкло си правят вечеринка децата на богатите и разни юпита
разнасят пълни тенджери, усмихват се, стоят със шапки,
не поглеждам надпис за събитието, но зная, че е някакво гурме
навън е свежа прясна зима
едва отскоро пуснаха трамваите
на 15-20 минути и без парно
Billa скоро ще затваря, аз не бързам
опипвам всички ябълки, въртя ги
от продавачи знам, че хубавите се заравят най-отдолу
очакват да се умориш да ровиш ли
стигат ми и само две – за днес и за закуска
но нещо в мен ги иска лъскави, зелени, без ранявания
предпочитам дребните, представям си, че са като деца (спасявам ги)
стоя и ровя и се мръщя на натъртените плодове
каква върховна глезотия в мен
а зад гърба ми в коридора
бездомно семейство измислят къде и как да нощуват
разпознавам лицата им по-добре от тези на съученици през годините
не мога нищо да направя
какво безмислие и Harry Styles
на двете плазми над главите ни
минавам разминавам ги
а Бог е пуснатият телевизор
във него гледаме и ни е срам
ето ги и лампите от хималайска сол
химическото чистене, масажните столове
гурмето скоро ще приключи май
а тази снимка е за спомен.