(начало на) нещо

Лежим на земята и дишаме тежко. Вече не ревем, изтощили сме се. Ръцете, с които сме скрили лицата си, са потни. Само тогава миришат така. Когато нищо вече няма смисъл и болката е толкова голяма, че думите не стигат и затова мълчим, скимтим или се молим това да е последното ни вдишване. Помня аромата. Не прилича на нищо друго. В онези моменти, в които спокойно можеш да се въргаляш по пода, без да ти пука, че си омазан в сополи, а слюнката ти се стича от полуотворената уста по дрехите и полепва по всичко наоколо. Ти само искаш да умреш. Да изчезнеш. Тихичко се молиш, ако все пак има Бог, да ти позволи най-сетне да си идеш. Свиваш се в отраснал ембрион и повтаряш наум със стиснати клепачи – нека умра, нека умра, нека умра.

                След като вече не можеш да мислиш, започваш да чистиш. Измиваш всички следи – първо най-видимите, онези по теб оставяш за после.

dreamcatcher- karenmichel

СЪНОВНИК

Днес започнах 3 текста, но не завърших нито един от тях, затова изрових отново нещо старо, още по-недовършено, което вероятно ще си остане такова, защото бе разпределено в папка „отминали“. Както и да е, ето го парчето. (избирах между него и едни депресарщини, реших, че е по-добре така:Д)

………………………..


А: Мамка им на психоаналитиците.

Б: А? Те пък защо?

А: Мъка, загуба и неочаквани проблеми.

Б: Моля? Къде ги четеш тея работи?

А: В съновника. Ето, слушай сега. Слушаш ли? Ако в съня си разлееш или залееш къщата си с вода, бъди внимателен и предпазлив, защото това вещае мъка, загуба на неочаквани, не, не, загуба И неочаквани проблеми.

Б: Господи…

А: Не, слушай, има още. Колкото количеството на водата е по-голямо, толкова по-големи ще са проблемите ти.

Б: (смее се) И ти се връзваш на това? Не си добре.

А: Ами не съм, я, мъка, загуба И неочаквани проблеми ме чакат. А се събудих в такова чудно настроение. Като никога… Какво ще правя сега?

Б: Каквото щеше да правиш, ако не беше прочела тази малоумна глупост?

А: Не мога.

Б: Защо?

А: Колко стана часът?

Б: Неделя е.

А: Колко стана часът, попитах!

Б: Аз пък ти казах, че е неделя. Какво значение има ча… 11 без 15. Да попитам защо, или?

А: Ох, още час и 15. Не знам как ще ги издържа.

Б: Нищо не разбрах, но и не държа…

А: Искам да ти разкажа съня си, но преди 12 не бива.

Б: Аха, разбирам.

А: Защото може да се сбъдне.

Б: (преглъща смеха си) Толкова ужасен ли беше?

А: Много въздействащ. Сюрреалистичен такъв. Като триизмерна картинка с няколко повтарящи се кадъра. Аз стоя и… (спира се) Не! Ще дочакам 12. Оф, дори вана не мога да си взема сега. По дяволите…