Anton Yelchin, Rudderless и въображаемите ми приятели:Д

Обичам да наблюдавам хората отстрани. Предпочитам го пред това да общувам реално с тях. Преди си мислех, че е за да мога да си ги измислям, но поглеждайки назад, все по-често осъзнавам, че просто знам още в началото кой кой е и какво ще бъде… всичко, егрегорът на съществата ни.

Чувствата при очакване са сред любимите ми усещания.(Може би живея за тях. Сигурно е някаква форма на ескейпизъм.) Преди нещо да се случи, когато още предстои. Като да видиш любим човек на улицата и да забавиш крачка с усмивка, вместо да се затичаш към него и да превъртиш набързо мига, да го пропуснеш. Възможността/вероятността нещо да ми се случи може да ме развълнува много повече от… ами, реалността.

Харесваше ми да си представям Антон Йелчин като Трепльов, щом не в тази, то в някоя следваща „Чайка“. Просто така. И беше сред хората, за които ми харесва да си мисля, че бихме били близки приятели, ако/като се срещнем (да, и това правя за удоволствие). Rudderless е прекрасният режисьорски дебют на Уилям Мейси, който е роден 2 дни след Йелчин (и няколко години по-рано). Явно много лошо го рекламирам сред приятелите си, защото още никой не го е гледал. Затова – ето ви малко музика.

Advertisements
image from pixabay.com

2015: МУЗИКА

KINGS OF CONVENIENCE

…………………………………………

THE HEAD AND THE HEART

…………………………………………

Nashville

Nashville (заедно с Parenthood – който ще свалят от ефир през януари) е едно от откритията ми за годината.
Подминавах го упорито, заради глупавите плакати и заблуждаващия сторилайн, но дойде в подходящ момент. Вдъхновява ме и отново пиша музика)) Препоръчвам го на всички, които не могат да живеят без музика/без да се изразяват. И на романтиците, по подразбиране.
// Аз не се сдържах и изрових дядовата мандолина, която ще влезе в употреба, преди да си набавя банджо.

На вас топли и весели празници!))