MAY

//Не съм писала поезия от началото на лятото и всичките ми песни оттогава са без текст, та този малък чийзи факс ме изненада най-приятно вчера и още му се радвам, затова споделям.

| MAY |

The moon is young and so are we
it’s way too early to pretend
that we don’t feel
that we don’t see

Our hands in pockets
play with change
and some receipts
our minds all lost in waste, in vain
project the things that we don’t need

It’s only our bodies that tell them our stories
don’t open your eyes, you know we are high
and there’s a wheel, and there’s a fair
and we are on it, it’s not fair
how we are bound to come to ground

So stay a while, breathe in the air
so rare, so there, so sweet, without care
up, up, we go, up, up, my love
up, up, in may we stay.

21.06.

​Над мен луната расте

с теб знаем – пълнотата й е край

не остава много да се маем

не остава дълго да мечтаем

В края на краищата (звучи фатално, а не е; случва се често, по него мерим времето и се вълнуваме)

слънцето стои срещу луната

а между тях единствено земя

единствено земя? единствено земята?

(ръката ти, ръката ми, реката…)

или единствено земя стои между телата, които нас ни занимават

тела, които са ни чужди

тела, които са за малко

тела, в които сме назаем

След края (който идва често, твърде често, за да не очакваме)

луната тръгва да догони слънцето

(по-далеч един от друг не са заставали)

по пътя нежно излинява

(почти до смърт, до смърт и до начало)

Към луната гледам, тя расте, аз знам за края

после свеждам поглед и започвам да броя дали, кога ще те позная