Begin Again (2014)

 

 

!!!

Advertisements

5 години patladjan

Така, така, така, така! (това се повтаря в известна ритмика от „Аз, Сизиф“ на ДТ Пловдив, но и въображението ви ми стига!:Д)

Worpress тъкмо ме уведоми, че днес блогът ми навършва тези така сюблимни 5 годинки. Това, мисля си, е една преходна, но несъмнено значима възраст, затова – отбелязваме с кратичък, но за сметка на това – тържествен пост.
Като стане дума за четене, майка ми обича да се сеща за момента, в който с татко са решили да ме пращат по-отрано на училище. Историята е следната, то дори не е история, а някакъв фрагмент от спомен – аз и татко се возим в симеоновския лифт нагоре. Аз вероятно тъкмо съм навършила 5 и сме избягали от детската (защото тогава така правехме), за да покараме на Спас, но пътят, по подразбиране, е дълъг и скучен и аз чета издрасканото с ключ/щека/маркер по стените на кабинката. е-ба-не. тати, какво е ебане?

Та, нещо такова ме накара да стартирам и този блог. Бях се научила да чета.
Сега, на 5, надявам се да започна да се уча и да пиша.
Колкото повече пораствам, толкова повече спирам да се страхувам.
Знам, че трябва да се занимавам с театър и ще трябва да измисля как това да се случи!
Честити ми 5! Благодаря, че се отбивате и правите преживяването ми тук малко по-нешизофренично!))

Започнах с Веселка и ще завърша с Веселка:

„… ако знаех, че от камък ще се раждам
всяка сутрин, всяка вечер, всеки ден,
ако знаех, че в очите ми ще дращят
песъчинките от вчерашния мен,

ако знаех, че ще моля за окови,
а в оковите ще търся свобода,
ако знаех, че крилете си ще срежа,
за да вдишам аромата на калта,

ако знаех, че живеейки умирам,
а умирайки ще плача да съм жив,
ако знаех, че безсмисъла ще нося
във сърцето си като оцъклен стих,

ако знаех само,
само, ако знаех,
само мъничко,
ей толкова дори,
щях във камъка
живота си да смажа,
за да помня, че
не знаех,
че боли…“

I SEE YOU PHIL

 

Никога досега не бях се заглеждала (усмихва се тихо на думата) в Брайловото писмо. braille nude poster white eyeКато деца с най-добрите ми приятели си измисляхме писмености, на които си оставяхме тайни писма и бележки. С времето усложнявахме все повече знаковите системи, за да има повече нива на пропускливост и да държат „големите“ и „враговете“ (които често означаваха едно и също) далеч от тайните ни мисии и мисли.

Спомням си как една вечер, след като бяхме сварили известна доза от бурканите с компоти (или бяха с лютеница), се качихме в тях, за да вечеряме. Родителите ни също бяха близки, така че това беше нещо съвсем естествено. Чичо Митко бе единственият, който мажеше филиите със смес от кетчуп и майонеза. Той бе и единственият, който се бе заел да разгадае тайния ни език. Вечерта беше дълга, а с края й падна и крепостта на цялата ни неприкосновеност. Не помня какво последва в комуникацията помежду ни, но с годините започнах (не)съзнателно да измислям все по-прости (максимално опростени откъм форма и знаци, стилизирани, графични) езици, натоварени с все повече и по-лични(неразгадаеми) значения. PROJECT - FIREСъзнавам, че такава е и поезията ми понякога (почти винаги), че (чуждите) езиците пречат на общуването, че всичко се губи в превода, че аз се изгубвам, преди да (до)стигна до другия…

Съвсем наскоро с брат ми прекарахме една нощ в интензивно производство на плакати (участвах най-вече от солидарност) и за пореден път осъзнах колко важно, т.е. трудно, е да се изразиш ясно и да бъдеш разбран.

В момента вниманието ми е фокусирано върху изследване на 5-те сетива. Първо (ще) е зрението. А този пост тук (заедно с телесната матрица по-горе) е нещо като визуален борд за предстоящия текст и неговия път от знака до значението.

//ето накрая и една малка игра на думи, която ми хрумна със заглавието:
i see you phil
къде си се скрила
защо си се скрил

Жажда

http://www.THIRSTHEFILM.com/

[THIRST] = a feeling of needing or wanting to drink something. Craving, Desire, Longing, Yearning, Hunger, Keenness, Eagerness, Lust…

MINNA:  I want to touch something..
                   that comes from somewhere impossible.

BOYCE:  There’s something wrong
                 with everyone I’ve ever met…

KIT:  No matter how hard you try..
           you can never see the face
          that you’re kissing.

ZAC:  Words are how we change the truth.

Режисьорът е продал къщата си, за да финансира филма. Мисля, че нямам какво повече да кажа. Записвам си, за да не забравя.