dreamcatcher- karenmichel

СЪНОВНИК

Днес започнах 3 текста, но не завърших нито един от тях, затова изрових отново нещо старо, още по-недовършено, което вероятно ще си остане такова, защото бе разпределено в папка „отминали“. Както и да е, ето го парчето. (избирах между него и едни депресарщини, реших, че е по-добре така:Д)

………………………..


А: Мамка им на психоаналитиците.

Б: А? Те пък защо?

А: Мъка, загуба и неочаквани проблеми.

Б: Моля? Къде ги четеш тея работи?

А: В съновника. Ето, слушай сега. Слушаш ли? Ако в съня си разлееш или залееш къщата си с вода, бъди внимателен и предпазлив, защото това вещае мъка, загуба на неочаквани, не, не, загуба И неочаквани проблеми.

Б: Господи…

А: Не, слушай, има още. Колкото количеството на водата е по-голямо, толкова по-големи ще са проблемите ти.

Б: (смее се) И ти се връзваш на това? Не си добре.

А: Ами не съм, я, мъка, загуба И неочаквани проблеми ме чакат. А се събудих в такова чудно настроение. Като никога… Какво ще правя сега?

Б: Каквото щеше да правиш, ако не беше прочела тази малоумна глупост?

А: Не мога.

Б: Защо?

А: Колко стана часът?

Б: Неделя е.

А: Колко стана часът, попитах!

Б: Аз пък ти казах, че е неделя. Какво значение има ча… 11 без 15. Да попитам защо, или?

А: Ох, още час и 15. Не знам как ще ги издържа.

Б: Нищо не разбрах, но и не държа…

А: Искам да ти разкажа съня си, но преди 12 не бива.

Б: Аха, разбирам.

А: Защото може да се сбъдне.

Б: (преглъща смеха си) Толкова ужасен ли беше?

А: Много въздействащ. Сюрреалистичен такъв. Като триизмерна картинка с няколко повтарящи се кадъра. Аз стоя и… (спира се) Не! Ще дочакам 12. Оф, дори вана не мога да си взема сега. По дяволите…

Advertisements

48

Всекидневна. Полуизпразнена, в близост до вратата са струпани кашони. Нехармонично разположените мебели оставят усещането за дисбаланс, нестабилност, сякаш подът ще се катурне на една страна и ще повлече всичко със себе си. В центъра на помещението – аквариум с 2 златни рибки; всичко е организирано около него.

 

I

 

ТУК е облегнал глава върху ръцете си и отнесено се взира в аквариума. ТАМ се е разположила на дивана и разлиства списания.

 

ТУК: Знаеш ли колко помни една златна рибка?

ТАМ: Силно заинтересована съм.

ТУК: Две минути. За две минути откриват цял нов свят. И после пак… И после пак.

ТАМ: (подигравателно) Това в някоя корейска драма ли го чу?

ТУК: (със същия тон) Не, прочетох го в дебела книга, която не разрешават да се изнася от библиотеката.

ТАМ: Ха-ха. Много смешно.

ТУК: Когато бил момче, баща ми прекарвал часове, взирайки се в аквариум, като този. Всъщност доста по-малък по обем.

ТАМ: Вместо да си учи уроците.

ТУК: Да, разказвал ли съм ти вече?

ТАМ: Чудиш се какво ли е намирал там. В малкото време, което сте прекарали заедно, си установил, че той е най-свободният и в хармония със себе си човек. Затова си вземаш рибки и упражняваш хипнозата си върху им.

ТУК: Ако те отегчавам, отиди в другата стая. Свободна си, не те задържам насила.

ТАМ: Не го приемай така, просто съм си такава, знаеш.

ТУК: Знам.

 

Пауза. ТУК продължава да се взира в аквариума.

ТУК (или просто глас): Carassius auratus! Идват чак от Азия до тук. Бизнесмени ги хващали и развъждали за удоволствие. Повече от 1000 години оттатък и 100-тина години в Европа, но сега се срещат в толкова цветове и форми. Можеш свободно да избираш. А ако се гледа добре, една рибка може да живее над 50 години!

 

ТАМ: Горивата са скочили, ябълките са паднали.

ТУК: (след известно време) Пак ли си гледала телевизия?

ТАМ: Онзи от долния етаж оставя звука на макс. Явно му помага да заспи.

ТУК: (разсеяно) Аха.

ТАМ: Шайни Пиарсън ще ражда.

ТУК: Шайни Пи…?

ТАМ: Другия месец, по пълнолуние. Разчертали били звездната му карта, изчислили планетарните аспекти, балансирали нумерологичната му фигура и избрали име с идеална вибрация, в унисон с енергиите на годината.

ТУК: Очакват божи аватар.

ТАМ: Култивират живот хората. Като с растенията и животните. Днес можеш да си посадиш човече, все едно си го намисляш… и като се появи, е точно такова, каквото си го намечтал. Земя 2012 – мечтите Ви стават реалност. (смее се)

ТУК: Играят си на богове. Това правят. Някой пита ли ги тези посяти човечета дали искат да никнат и цъфтят в тяхната саксия, да пускат корени в градината, да се препичат и измръзват на балкона, а? То е много лесно, понеже, да стопанисваш. Аз и моето куче, запознайте се, това е дъщеря ми, а какъв съпруг имам, да знаете, златен. Не може така! Не може!

ТАМ: Как се палиш само.(смее се)

ТУК: Не става така. Не е толкова лесно да се грижиш за някого.

ТАМ: Разбира се, че не е…

ТУК: Изисква се време, търпение, много търпение… И отдаденост.

ТАМ: И време.

ТУК: И време.

ТАМ: И търпение.

ТУК: И търпение.

ТАМ: И отдаденост?

ТУК: (усеща се) Оф! Ще сменя водата на рибките.

 

ТУК (или глас): Добре е да отглеждате златната си рибка в голям аквариум. Поне 30-литров. Като се погрижете за всяка рибка да има минимум 24л. вода, всичко ще бъде наред. Седмично се сменят 10-15% от водата, за да живее рибката на чисто, след като я отървете от всичките необработени от филтъра отпадъци.

 

ТУК и ТАМ разтребват из вкъщи. Правят разместване на мебелите из стаята.

ТАМ: Диванът ще го сложим отзад, масата отляво, аквариумът ей там в (при споменаването на аквариума, ТУК я поглежда и тя млъква). Добре, нова стратегия. Диванът го местим в дъното, масата отдясно…

ТУК: А столовете?

ТАМ: Столовете…

ТУК: Не може да са в близост до аквариума. Знаеш. Когато съседите оставят при нас котката. Аквариумът трябва да е защитен…

ТАМ: И недостъпен, знам. (пауза) Какво ще кажеш диванът…

ТУК: Да остане тук?

ТАМ тръгва да възрази, но се отказва.

ТУК: Е?

ТАМ: Да остане тук.

ТУК: И без това така си ни харесва. Удобно е. Свикнали сме. Както се казва, на тъмно със затворени очи ще се оправим из вкъщи.

ТАМ: (разочарована/примирена) Да, сигурно.

ТУК: Със сигурност! Сигурността е хубаво нещо, знаеш. Създава уют, дарява ти свободата да дишаш свободно. Когато всичко е подредено, всичко е наред. Тавтологията е търсена! Редът носи сигурност, сигурността – уют, уютът – комфорт, комфортът – щастие. Следователно редът е причинител на щастие. Ред равно на щастие! Това е аксиомата на живота!

ТАМ: (до аквариума) Струва ми се много разхвърляно дъното нещо. Тези водорасли отляво са се оплели едно в друго, планините от камъчета почти изцяло затрупват входа на пещерата… (понечва да бръкне в аквариума)

ТУК: Не!

ТАМ: Какво?

ТУК: Златните рибки се нуждаят от места за криене.

ТАМ: Така ли?

ТУК: Те спомагат намаляването на стреса и увеличават продължителността на живота им.

ТАМ: О, нима? (хваща лицето му в ръцете си)

ТУК: Да преместим дивана.

 

ТУК и ТАМ разместват всички мебели из стаята. След това уморени се отпускат на дивана.

ТУК и ТАМ: Ех, да можех…

ТУК: Да остана тук завинаги.

ТАМ: Да избягам надалеч от тук.

 

Глас: Рекордни температури на територията на цялата страна. Обявен е код Червено. Съветваме ви да избягвате излагането на слънце в близките 48 часа.

 

ТАМ: (влиза) Оф, не мога повече така! Почивка на Малдивите, екскурзия до южна Франция. Всеки ден едно и също. Писна ми! Превърнала съм се в пресечна точка, през която всички преминават и животът им магически се нарежда. Как можах да стигна до тук? Какво ли съм си мислела? Каква искаш да станеш, като пораснеш? Искам да работя в туристическа агенция, дъъъ! Да бе, как не! Да стоиш по цял ден зад едно бюро и да се усмихваш на разни непознати, докато организираш шибаните им пътувания до мечтани от теб дестинации. Супер! Ей това е живот! (пауза) Ти какво прави днес?

ТУК: Почетох малко, пописах. Отпуших мивката, смених няколко крушки. Нахвърлих скица за скрина, на леглото е, може да я видиш и да си кажеш мнението.

ТАМ: Сигурна съм, че е прекрасна. Мога ли да прочета?

ТУК: Какво? Не!

ТАМ: Хайде, де! Съвсем мъничко. Любопитна съм.

ТУК: Не е завършено. Като стане готово, ще ти покажа.

ТАМ: Колко още ти остава?

ТУК: Не знам.

ТАМ: Е, горе-долу?

ТУК: Близо съм.

ТАМ: Супер, значи приключваш и скоро ще ми дадеш да погледна!

ТУК: Казах, че съм близо, не че приключвам.

ТАМ: Е, да, де. Докога е срокът?

ТУК: Чувствам, че нещо ми убягва, но не мога да разбера точно какво. Имам идеята, структурата, думите…

ТАМ: Пак си прекалено самокритичен, струва ми се. Сигурна съм, че ще излезе страхотен текст.

ТУК: Да, може би в това е проблемът.

ТАМ: Това, че ще е страхотен?

ТУК: Твърде голямо внимание върху думите, за сметка на образността. Днешният човек мисли…

ТАМ: В картинки.

ТУК: Точно. Като децата.

ТАМ: Виждаш ли го – е, не го ли виждаш – не е.

ТУК: Ще попиша още малко.

ТАМ: Вдъхнових те, значи!

ТУК: Може да се каже…

ТАМ: Както винаги! (прави някакъв смешен гъзарски жест. Двамата се смеят.) Вашата муза ще отпусне глава в скута ви, а Вие пишете, Писателю!

ТАМ се сгушва в седналия на дивана ТУК.

ГЛАС (текста на ТУК):

– Искам да се прибера у дома – каза, а малка солена капчица се изтърколи по лицето й и докосна хартията, отбелязвайки точка.

– Ами, прибирай се, кой те спира? – с престорен глас подхвана разговор със себе си.

– Точно това е, никой не ме спира. – изхлипа и потопи пръста си в миниатюрната локвичка – ако мога да направя всичко, което си поискам – добави две нови, съвсем еднакви точици, с безцветното мастило.

 

Една сутрин я чух да ме вика. Казваше „хей, хей, хей ти” с най-миниатюрния глас, който можеш да си представиш, заглушаваше всичко и всички наоколо до идеална тишина. „Дотук си ме докарал, заседнала съм ти на гърлото. И ми омръзна да те чакам да решаваш – или ме преглътни, или ме плюй.” Извиках.

 

ТАМ е задрямала на дивана. ТУК я милва по главата.

 

ТУК (или глас): Златните рибки са всъщност шарани. Плуват в студени потоци и езера, хич не понасят горещини. За да се чувстват добре рибките ви, е важно да поддържате температурата в аквариума под 23 градуса. Високата температура ще доведе до постепенното изчезване на кислорода и…

 

 

ТАМ щъка в и извън сцената.

ТАМ: Какво има? (излиза)

ТУК: Кашкавал, лютеница, кисели краставички…

ТАМ: (влиза) Ох, жадна съм.

ТУК: Мляко.

ТАМ: Дали е останало мляко в хладилника? (излиза)

ТУК:

Пътечка подсладено мляко от моята до твоята паничка

примамва котетата от квартала, колона мравки, бръмбар…

А майките подвикват след децата си…

ТАМ: Сложих го да кипне. Малко намирисва като че ли.

ТУК: …да се приберете преди стъмване, че ще варя ориз.

ТАМ: А?

ТУК: Ориз. Има и ориз.

ТАМ: О, така ли, чудесно! Можем да си приготвим мляко с ориз.

ТУК: Аха. То се яде истинало, хладилник имаме.

ТАМ: Мляко с ориз. Ако бях родена на изток, сигурно щях да се храня само с това. Мляко и ориз. Поетично, а? Ха-ха. Като стихчето ти от 5-и клас. Помниш ли? Разбира се. Ти всичко помниш. Искаш ли бонбон?

ТУК: Не, днес вече ядох.

 

ТУК (или глас): Златните рибки са всеядни, затова трябва да им предлагате богатство от храни. Те имат голям апетит и постоянно ще търсят храна. Важно е да не ги прехранвате. За целта слагайте в аквариума храна, която могат да изядат в рамките на 2 минути. Застоялата във водата храна заразява средата и става причина за множество заболявания. Хранете рибките веднъж дневно!

 

ТАМ: Ало, здравейте! Да, пак съм аз. (пауза) Да, сигурна съм, че работите по въпроса. Да, да, зная, че не зависи само от Вас и е нужно време, но…

ТУК се приближава и се провиква в слушалката.

ТУК: (интонацията му градира в истерия) Няма вода за рибките! На рибките им трябва вода! Нова вода! Свежа вода!

ТАМ издърпва слушалката от ТУК и го утешава в прегръдката си.

ТАМ: Да, разбирам Ви. Чакахме 2 дни, ще почакаме още няколко часа. Хубав ден и на Вас!

ТУК: (изтръгва се от ръцете на ТАМ) Не. Не мога повече.

ТАМ: Хей… (приближава се към ТУК и понечва да го помилва, но той я отблъсква)

ТУК: Не, не, не! Просто не мога повече така.

ТАМ: Как?

ТУК: Много добре знаеш. Няма нужда да го назоваваме.

ТАМ: (на себе си) Нужда…

ТУК: Да, нужда. Нужда! Няма нужда. Необходимостта не е нищо…

ТАМ: (отнася се в своя реалност) Красиво…

ТУК: Златните рибки могат да живеят само с подобни на тях рибки, със сходни грижи и темперамент. Златните рибки могат да живеят единствено с други златни рибки. Когато търсите компания за златната си рибка, изберете рибка с подобни телесни параметри. Ако се различават прекалено много, вероятно някоя ще изпревари другата…

ТАМ: Какво искаш да кажеш с това? Кажи го направо! Стига с тези алегории, моля те!

ТУК: Не мога вече да бъда твоето ТУК. (пауза) А ти да си ТАМ. (пауза) А аз да съм Там.

Тишина.

ТАМ: (мислите й) Не ме моли да остана.

ТУК: (мислите му) Не мога да искам от теб да останеш.

ТАМ: (-||-) Може би някой ден…

ТУК: (-||-) Не обещавай.

ТАМ: (-||-) Аз ще…

ТУК: (-||-) Не ме оставяй тук да те чакам.

ТАМ и ТУК се прегръщат. Дълга прегръдка, от онези, в които се опитваш да запомниш всяка частичка от усещането за другия, прегръдка за сбогом. ТУК се отскубва първи.

ТАМ излиза от стаята.

ТУК: Какво ще правиш сега?

ТАМ: Ще проверя дошла ли е водата.

ТУК: Е?

ТАМ: Ти как мислиш?

 

Затъмнение. Чува се потичаща вода, в началото на капки. Някак естествено преминава в дъжд.

 

II

(в аквариума)

//видео, светлинен фокус върху аквариум на сцената, етц.

 

Рибок: Знаеш ли колко дълго помнят хората?

(смеят се)

Рибка: Шшт! Рибите не могат да се смеят.

 

Рибокът започва да си тананика Something in the way на Nirvana. Фокусът се разширява и улавя ТУК и ТАМ, които разтребват стаята. ТАМ сортира нещата по кашоните и оставя непотребното й на съответното му място в помещението. ТУК вече не я забелязва, той се движи тренирано из дома си, създава си уют, живее със себе си. ТАМ по-скоро го усеща от време на време, при разминаване и физическа близост, спомня си отделни фрагменти от него.

 

ГЛАС:

морската вода се разпиля из стаята ми

усмихвам се вежливо на лирическия аз

пуловер от мъгли навлича мен намята ме

и царството на мъртвите е царство, мраз

пакетчета от чай наливат миглите и

вятърът ухажващ водната по мидите

е ехо с твоите поеми вятър без да знае

силата си вятър който не познава точките

вятър на въздишките разбулващ пристана

преповтарящ сричките без мисли вятър

вятър дето сваля кожата черешова вятър

като мине счупва времето вятър спомен

вятър дар вятър истина вятър в клоните на

минзухар притисна ме престорен вятър

 

ТУК и ТАМ се срещат при аквариума. Двамата сипват храна на рибките. Затъмнение.

 

 

КРАЙ.

СВЕТОФАР

Една от най-близките ми приятелки ми каза, че съм фар. Ти си фар, каза, от онези – морските, как им викаха? Не се сещам да имат някакво специално име – отговарям й. А, имаха, имаха, настоява… ама не мога да се сетя.

И аз не мога да се сетя кога сме разговаряли за последно. Не по телефона, подпийнали или потънали в илюзорните си проблеми. Ей така, истински, както говоря сега с вас.

Не ми харесва да съм фар… Да напътствам и сигнализирам отдалеч на лодките за съществуващ бряг, от който… от който да се пазят. (пауза) Да ме заобикалят. (пауза)

Колко по-добре бих се чувствала в ролята на светофар. Ще оставям хората да ме изчакват, докато си променя настроението, докато не ги пусна… да отминат. В мои ръце ще стои решението кой кога ще пропусна или не, кой, кога и накъде ще премине. Забрави! Сигурно през 90% от времето ще мигам в жълто, та да привлека внимание. Всички ще свирят един през друг, докато се появи регулировчик или пуснат отново движението. Мамка му, как ми се е схванал гърба само. (разтрива се, раздвижва тялото си)

……………………….

//фрагмент от текст за театър

the greatest

I hope I am not the only one, but this song makes me think, besides Love in general, that perhaps I’m not supposed to be where I am right now… Maybe I’m supposed to be living another life. I’m not talking about „changing your life“, „start doing things I don’t usually do“… but rather, What if this is not me? Why do I feel like „I“ am not real? That this is someone’s vision and not mine… It sounds silly and crazy, I know… I hope I’m not the only one.
MrISADEO Преди 6 месеца 

Телефонът изсвирва и всеки път скачам на крака и се затичвам към него, сякаш си ти. Не си ти. Теб отдавна те няма, но и за миг не преставам да усещам присъствието ти. Като кубче в стомаха. Все едно някое бебе не е успяло да напасне фигурата на празното пространство, но с някакво упорито вълшебство съумява да я побере все някъде. Кубът е така идеален, в пъти по-практичен от сферата, различимо по-удобен и нагледен. Върти се при издишване и вдишване, по двете оси. Ъглите му почти изящно пронизват тъканта на душата ми, закачливо драскат сърцето ми и като латерна пренавиват твоя глас. Не го чувам, но знам, че звучи. Някъде, за някого.
Вървя по улиците, като в пашкул от въобразена мантия. Опитвам да се взирам само в краката си. Измислила съм си, че тя ме пази. Когато срещна нечий поглед, ръкавица, китка, рамо… и се забравям. Започвам да залитам. Да им измислям имена. Да построявам домовете ни. (Тук кубчето добре ми служи.) Лакирам ноктите си. Ходя по изложби. Пия вино. Усмихвам се на разни непознати. И говоря. Някакви по-сложни изречения, наблъскани със запетаи, които нямам никаква представа как да наредя. Приличат на немски. Започваш съвсем от никъде и никой не дочаква края.
Това ме плаши. Страхувам се, че не мога да обичам другиго. Страхувам се, че мога да обичам другиго. Започвам да се уморявам и не знам дали ще я опазя, дали ще съумея, дали ще те дочакам.
А дори не знам дали те няма. Не знам присъствам ли в календара ти. Дали изобщо ползваш календари. И номера ти нямам. Ти имаш моя. Пазиш ли го. Понечваш ли да се обадиш посред нощ, след някой по-вълнуващ ден, когато ти е тъжно или имаш с какво да се похвалиш. Понякога готвя за теб. Сервирам ти. Разговарям. Сутрин става почти невъзможно да изчегърташ засъхналата в чинията вечеря. Научих колко бързо се разваля млякото. И значи всеки миг е време. Косата ми порасна. Смених и част от гардероба си. А, да, парфюмът ми е друг. Не знам дали ще ме познаеш. Аз теб те виждам всеки ден. Понякога и ти говоря. Не ме поглеждат. Стряскат се. Каква ли е причината да си отидеш?

НЕ

УЧИТЕЛЯТ 

 

Учителят влиза в класната стая. Учениците са заели местата си. Учителят рита кошчето за боклук, взема го, обръща го и сяда на него.

 

Учителят:

Това не е училище.

Вие не сте ученици.

Аз не съм тук, за да ви уча.

Вие не сте тук, за да се учите от мен.

 

Учениците (помежду си): Използва обърната психология, четох за това в един от учебниците на баба ми. Иска да правим точно обратното на това, което ни казва. Т.е. трябва да си стоим кротко и тихо. (пауза) Да, предполагам, кимането е добра идея.

 

Учениците кимат все едно следят думите на Учителя, като подскачаща по пода топка.

 

Учителят:

Дишането не се учи.

Не се учи дишането.

Учи се не дишането.

 

Учениците: Не разбираш какво казва? (хихика се) Мълчи си тогава.

Учителят: Като някой каже „разбирам”, вие ще отвръщате с „да-да”. (на себе си) За да разберем значимостта на отрицанието. (високо) Разбрахте ли?

Учениците: Да-да.

Учителят: Чудесно.

 

 

II

 

Учениците се движат свободно из стаята. Събират се на различни групи и се прегрупират, образувайки фигури.

 

Учителят е седнал по турски върху бюрото си. Бръсне се. Вратата на стаята се отваря, в колона по една влизат жени с различна възраст, етнос, социално положение, всяка с повито бебе на ръце. Отделят ритмични звуци, като при задъхване заради умора, които заедно изграждат бийтове, в чиито такт се движат майките. Без да се обръща към тях, Учителят поема едно по едно децата, присвивайки се в множество, видимо неудобни пози, които да му позволят да задържи бебетата в себе си. След като бебетата в обятията му започват да преливат и едно-две изпадат, той се отказва от опитите си, взема бръснача от ръцете на едно от децата и продължава с бръсненето.  

 

Бебето: Да-да.

 

 

ЛОТАРИЯ / ТОТО / ЖРЕБИЙ

 

Учителят е седнал на стола си и удобно кръстосал крака, чопли кожичките около ноктите си. Отпред, върху преподавателската маса, е кошчето за отпадъци. Учениците бъркат в него, докато всеки си извади по едно листче.

Учениците: Господине, готови сме.

Учителят (след дълга пауза) : Добре, вървете си тогава.

Учениците: Не, приключихме с номерата.

Учителят (след още по-дълга пауза) : *смях*  

Учениците: Подредили сме се както трябва.

Учителят: И как трябва?

Учениците: По номера.

Учителят: Аха…

Учениците: Едно, на мен ми се падна номер 1, затова съм седнал на първия стол. На него му се падна 15 и трябваше да седне на осмия чин отляво, на нея…

Учителят (прекъсва го) : А той защо седи прав в ъгъла? Няма ли място за него?

Учениците: Има, обаче… Падна му се твърде голям жребий.

Учителят: Разбирам.

Учениците (в хор): Да-да.

Учителят: Е, случва се. Да видим сега. Всички станете и нека всеки отиде да седне до приятелчето си.

Учениците се прегрупират. Видимо са по-спокойни и щастливи.

Учителят: А сега нека всеки седне до този, когото харесва.

Учениците се споглеждат, колебаят се. Учителят ги окуражава. Сядат на новите си места. Неудобно им е.

Учителят: Сега…

 

Влиза Директора, в крачка шумно довършва външен разговор.

 

Директора: Предадоха ми, че сме назначили нов преподавател, та между закуската и обяда реших да ви прегледам.

Учителят: Разбирам.

Учениците (заедно): Да-да.

Директора: Научили сте ги на съгласие. Браво! (пауза) Дайте сега да ги изпитаме! Какво е това? (взема от листчетата с номерца, останали в кошчето за боклук) О, томбола! Колко вълнуващо.

Учителят: Оставих ги да си запазят номера, за…

Директора: И сте ги поставил на мястото им. Чудесно! Ще ги изпитам. (на Учителя) Номер 6 за 2-ка. (смее се)  Номер 6!

Стават ученикът на шестия стол, ученикът с номер 6, ученикът до номер 5 и още няколко ученика, които смятат, че номер 6 им отива, че ги привлича по някакъв начин, че са свързани с него.

Директора: Ама какви са тея паради сега? Да стане един, не мога да ви изслушвам всичките!

Учениците подемат манифест на Цара, не хорово, всеки следва своя ритъм от различно начало.

Директора: Я си научете мястото, пък после се изказвайте. Аман.

 

 

 

 

НЕЧЛЕНОРАЗДЕЛНИТЕ

//на поправка по математика

 

Разнородна група ученици.

Някои са в нещо като транс и говорят сами на себе си/мислят на глас. Поотделно на никой нищо не му се разбира, когато сетне се включат и останалите, ясно се различава членоразделна реч:

 

We want to change the world, we want to change the world, we want to change the world…

 

Повтарят го като мантра, с градация на екстатичността до състояние на пълна хипноза.

Вратата на стаята рязко се отваря. Влиза Директора. Ритъмът/хармонията са нарушени и отново всеки шуми за себе си.

 

Директора: Чудесно, все на мене идиотите.

Учениците се надпреварват със звукове, в опит да се догонят един друг.

Директора: Шшт!