Тъжно ми е и искам целият свят да знае. Липсва ми дълбочина, споделеност. И да не трябва да се преструвам, че всичко е наред. Нищо не ми е наред. Боли ме за всички, отишли си от мен хора, въпреки че разбирам. Искам да съществува вечност в иначе уж кратките ни животи. Искам да се сбъдвам. И отново да открия смисъл. И да не ми е така самичко. Мерси, това е.
OST: Остава от детството ми :Д
* мисля, че имам няколко поста „Оставаме, Гоше“