!!!
Begin Again (2014)
!!!
shotcuts
FOREVER
Лято е, времето на Pilot-ите, или с други думи – моят рай. Дотолкова обожавам телевизионната драматургия, че понякога се плаша от себе си и количеството сериали, които съм изгледала. Но да, дотук с увода, ще бъда кратка.
Неотдавна приятел, който се занимава професионално с кино и телевизия, ми възрази с реплика в духа на „ама ти си гледала само Pilot-а“. Ставаше въпрос за True Detectives, ако не се лъжа. Противно на масовата мания, ужасно слаб сериал за мен (и, все пак, припомням, гледала съм само Pilot-а и то до някъде първите 20-30 минути от него, но за сметка на това, по няколко пъти; //и винаги заспивах).
Смея да твърдя, че добрата драматургия се познава веднага! Не ти трябва и минута дори. Тук става въпрос за телевизия (в случая, иначе много ще се отклоня) днес, в нашата действителност, където почти всичко около нас мърка, ръмжи, скрибуца, присветва, вибрира, бипка, говори, или по друг начин – напомня за себе си, привлича вниманието ни, РАЗСЕЙВА НИ. Понякога дори се чудя как изобщо успяваме да спим (самолетите, които прелитат на метри над блока ми, винаги и съвсем осезаемо ми липсват, когато съм далеч от дома). Та, да се върна на темата – драматургията днес трябва да е толкова ударна и синтезирана, че да не можеш да свалиш очи от екрана, да спреш за момент да кълцаш салата, да отложиш събирането на прането, да оставиш настрана телефона, интернета, скубането на вежди… да отдадеш вниманието си на кутията, за няколко минути да се фокусираш. Да, знам, че за повечето от вас/нас това е почти невъзможно. Самата аз живея с отклонението на множеството прозорци и само в момента до мен има епилатор, химикалка, лак за нокти, сешоар; отворила съм и паузирала няколко клипчета в Youtube, няколко статии, Уърд документи, файлове, два браузъра с доволно количество табове по тях, сложила съм си слушалки, уж за да се фокусирам, но чалгията, която надуват отдолу, е твърде мощна, уви… И това е момент, в който съм се ограничила до минимално количество разсейки, защото съм седнала да напиша настоящия текст. Но това изобщо няма нужда да ви го обяснявам, сигурна съм, че ви е до болка познато. До болка, indeed.
Тъй като музиката отдолу прогресивно се усилва, ще гледам да приключвам вече.
FOREVER има ударен Pilot. Удоволствие за сетивата ми бе да го изгледам. Не чувствам времето си изгубено, което е май най-често тревогата на нашето време. Ето ви трейлър:
крокодилът (в главата) ми
„In Between“ – short movie
13.1 Manhattan
Adia
we all falter
but does it matter?
I am One of Them
A squirrel, two sparrows.
A crippled dog.
Hit. Grasp, save, grasp, hit, miss.
Miss. Miss again.
And I see your eyes.
Fur, feathers. Blood. And that noise.
Tree, fence, sunshine. Miss. Save.
Hit. Hit again. And that noise.
Sparrow.
I’d pick you up from the grass.
But there’s nowhere to take you…
I am one of them.
Sister of mine, don’t worry.
Hit, miss, save.
Skin, bruises, blood.
And I see your eyes too, Sister.
I say don’t worry, but what am I going to do?
I’d pick you up, but where would I take you?
I am one of them.
Crazy/Beautiful/Sex/Love/Death
Mad. Mad thoughts.
Crazy, twisted, sinewy
Mad obsession.
You sicken me.
You’re so beautiful, love.
I grind you into a fine, soft
Powder and inhale you…
Lick you off of my fingers.
You love, answer me.
Your face brings me death every day…
And every day I can’t wait to die.
Bury me now, love.
Bury me now.
Delicacy
I plea for normal between these four walls.
For hell to take the night off.
I’m spinning
And smiling
And falling
But the dark keeps crashing in.
Gnawing at me, the day.
Not even as satisfying as death,
but just failure to live.
Hate would be a delicacy.
Just empty, with nothing to say.
You can’t kill me.
Only I can do that
And I may.
– Teenage Dirtbag (2009)
анатомия
следи по черупките
Бари
//писах разни неща, но реших, че не са важни:Д
Ditto
They say people live with a scent. And they scatter the scent everywhere. When the scent is gone, they die. But some people still have the scent after death. And some people pass on the scent to others. Then it can spread everywhere.
As you told me, I wanted to find out if he was my destination. But I didn’t think it was right. So I let go of him from my heart. And I walked for a long time.
Какво ли още ще се случи?
subиране 