Свободно Падане

//духовни – свободно падане

I’ve felt two soulmate connections in this life. 

The first one was with a girl with whom I share a name, a profession/passion and the mutual feeling between us, as she put it, „sometimes I wonder if I/you exist or it’s just a projection of my mind“. There’s this cute story from the start of our friendship when we’re walking in a theatre basement to work and out of nowhere we start singing the same Wickeda song and everybody is staring at us. Moments after she says she likes to take photos but hasn’t done it in a while. And she shows me a gallery on her laptop and I start laughing and reach out for my phone (it’s an old phone, before smartphones) and show her my chosen gallery of 5 photos where front and center is one of hers. That’s when I knew. The next years we both will blossom, that’s the word, we will be daring at showing our true selves to the world.

The second one was Viktor, whose playlist on Youtube I check regularly, because I miss him deeply and that’s the only way I’ve found to still feel connected to him in a way. That’s where I found this.
Also this:

//this post is in English, because it was a draft for something else.

Advertisements

these things take forever

//Bright Eyes – First Day Of My Life

Seafret – Oceans – 7 Layers Sessions

I wish I can feel your skin
And I want you
From somewhere within

It feels like there’s oceans
Between me and you once again
We hide our emotions
Under the surface and tryin’ to pretend

Saturn/Sleeping At Last

I simply love everything this guy does. He is interacting with my soul in a way just a few (if any) have ever managed to do. It’s something so rare these days, in this life, at least for me. And I appreciate it, the existence of him and his music and me standing here breathing, aching, being.

mardy bum, let ’em laugh, let ’em frown

 

 

Anton Yelchin, Rudderless и въображаемите ми приятели:Д

Обичам да наблюдавам хората отстрани. Предпочитам го пред това да общувам реално с тях. Преди си мислех, че е за да мога да си ги измислям, но поглеждайки назад, все по-често осъзнавам, че просто знам още в началото кой кой е и какво ще бъде… всичко, егрегорът на съществата ни.

Чувствата при очакване са сред любимите ми усещания.(Може би живея за тях. Сигурно е някаква форма на ескейпизъм.) Преди нещо да се случи, когато още предстои. Като да видиш любим човек на улицата и да забавиш крачка с усмивка, вместо да се затичаш към него и да превъртиш набързо мига, да го пропуснеш. Възможността/вероятността нещо да ми се случи може да ме развълнува много повече от… ами, реалността.

Харесваше ми да си представям Антон Йелчин като Трепльов, щом не в тази, то в някоя следваща „Чайка“. Просто така. И беше сред хората, за които ми харесва да си мисля, че бихме били близки приятели, ако/като се срещнем (да, и това правя за удоволствие). Rudderless е прекрасният режисьорски дебют на Уилям Мейси, който е роден 2 дни след Йелчин (и няколко години по-рано). Явно много лошо го рекламирам сред приятелите си, защото още никой не го е гледал. Затова – ето ви малко музика.

(НИЕ СМЕ) ЗАВИНАГИ

Отдавна не съм писала тук.
Ако трябва да споделя нещо ново – уча се да свиря на пиано и ужасно ми харесва!))

Това е песничката, с чийто текст участвах в конкурса за песен, посветена на спечелената от Варна титла Европейска младежка столица за 2017 г. Не спечелих, но пък си харесвам песента и затова го публикувам тук.

Пазете се, бъдете и т.н.!
Обич,
Т.

niesmezavinagi_poster_lyrics.jpg

BOY - We Were Here - album cover

BOY – We Were Here

BOY вадят нов албум този месец!<3
Отново маркират важен етап от живота ми.
Пожелавам си да ги чуя на живо през ноември.

image from pixabay.com

2015: МУЗИКА

KINGS OF CONVENIENCE

…………………………………………

THE HEAD AND THE HEART

…………………………………………