Bo Burnham | Art is Dead

Jim Carrey | dream up

Acoustic love.

 

Anton Yelchin, Rudderless и въображаемите ми приятели:Д

Обичам да наблюдавам хората отстрани. Предпочитам го пред това да общувам реално с тях. Преди си мислех, че е за да мога да си ги измислям, но поглеждайки назад, все по-често осъзнавам, че просто знам още в началото кой кой е и какво ще бъде… всичко, егрегорът на съществата ни.

Чувствата при очакване са сред любимите ми усещания.(Може би живея за тях. Сигурно е някаква форма на ескейпизъм.) Преди нещо да се случи, когато още предстои. Като да видиш любим човек на улицата и да забавиш крачка с усмивка, вместо да се затичаш към него и да превъртиш набързо мига, да го пропуснеш. Възможността/вероятността нещо да ми се случи може да ме развълнува много повече от… ами, реалността.

Харесваше ми да си представям Антон Йелчин като Трепльов, щом не в тази, то в някоя следваща „Чайка“. Просто така. И беше сред хората, за които ми харесва да си мисля, че бихме били близки приятели, ако/като се срещнем (да, и това правя за удоволствие). Rudderless е прекрасният режисьорски дебют на Уилям Мейси, който е роден 2 дни след Йелчин (и няколко години по-рано). Явно много лошо го рекламирам сред приятелите си, защото още никой не го е гледал. Затова – ето ви малко музика.

BOY – We Were Here

BOY вадят нов албум този месец!<3
Отново маркират важен етап от живота ми.
Пожелавам си да ги чуя на живо през ноември.

2015: МУЗИКА

KINGS OF CONVENIENCE

…………………………………………

THE HEAD AND THE HEART

…………………………………………

Ben’s ukulele road trips

http://www.ukuleleroadtrips.com/
в Youtube

просто е ненормално як, както и албумът му за България!<3
завиждам за идеята (открих интервюто с него в Обекти, докато ровех из Гугъл за алтово укулеле:Д) и благодаря за вдъхновението и доброто настроение!))

чуйте албума и подкрепете пътуването на Бен;

усмихнато,

Т.

/

/

<3.

Gregory Alan Isakov

<3.

BOY mode/mood

Take off your shoes now
You’ve come a long way
You walked all these miles
And now you’re in the right place

This is your party
Everyone came
Everyone’s smiling
I’m singing your name

And the nightmares and monsters
Your biggest fears
Seem lightyears away
No, they won’t find you here

I’ll hold your head my dear
Make sure no one’s gonna wake you
Tomorrow you’ll still be here
No matter where your dreams will take you

Do you realize
All the falls and flights
All the sleepless nights
All the smiles and sighs
They brought you here
They only brought you home

Put down this suitcase
This weapon of yours
The struggle is over
You don’t need it no more
You can’t remember longly
You forgot about bored
And nothing’s the same
Since you walked through this door

This roof is a blanket
That’s keeping you warm
Inside the silence
After the storm

I’ll hold your head my dear
Make sure no one’s gonna wake you
Tomorrow you’ll still be here
No matter where your dreams will take you

And you understand
This neverending dance
This fight, a fading sense
Now it all makes sense
It brought you here
It only brought you
Only brought you
Only brought you
Only brought you home

спокоен ставаш, като приемеш пътя, да.))

преди години с BOY в ушите обикалях по влаковете на Европа и не говорех много с никого.
сега не бягам вече, спокойна съм, може би малко по-мъдра. всъщност – доста(тъчно))).

//Плутон, който кръжи цял живот по стелиума ми, си казва думата – това за протокола, като се връщам назад:Д

Nashville

Nashville (заедно с Parenthood – който ще свалят от ефир през януари) е едно от откритията ми за годината.
Подминавах го упорито, заради глупавите плакати и заблуждаващия сторилайн, но дойде в подходящ момент. Вдъхновява ме и отново пиша музика)) Препоръчвам го на всички, които не могат да живеят без музика/без да се изразяват. И на романтиците, по подразбиране.
// Аз не се сдържах и изрових дядовата мандолина, която ще влезе в употреба, преди да си набавя банджо.

На вас топли и весели празници!))