A cappella, my love!

Не е тайна, че музиката е константата в живота ми.
Винаги съм искала да пея в хор (случвало ми се е само спорадично, което никак не (ми) е достатъчно), а от няколко години си мечтая и да режисирам такъв. Да. Ще!))

слушайте и се усмихвайте сега:

 

ПП: открих, че в продължение на 4 години NBC са въртяли реалити за акапелни групи. ще умра! нашите… медии кога ще програмират нещо (1 само), което да стимулира развитието на култура, дори не се питам.

Wonderwall/Wrecking ball

//наскоро обясних:Д

FOREVER

Лято е, времето на Pilot-ите, или с други думи – моят рай. Дотолкова обожавам телевизионната драматургия, че понякога се плаша от себе си и количеството сериали, които съм изгледала. Но да, дотук с увода, ще бъда кратка.
Неотдавна приятел, който се занимава професионално с кино и телевизия, ми възрази с реплика в духа на „ама ти си гледала само Pilot-а“. Ставаше въпрос за True Detectives, ако не се лъжа. Противно на масовата мания, ужасно слаб сериал за мен (и, все пак, припомням, гледала съм само Pilot-а и то до някъде първите 20-30 минути от него, но за сметка на това, по няколко пъти; //и винаги заспивах).

Смея да твърдя, че добрата драматургия се познава веднага! Не ти трябва и минута дори. Тук става въпрос за телевизия (в случая, иначе много ще се отклоня) днес, в нашата действителност, където почти всичко около нас мърка, ръмжи, скрибуца, присветва, вибрира, бипка, говори, или по друг начин – напомня за себе си, привлича вниманието ни, РАЗСЕЙВА НИ. Понякога дори се чудя как изобщо успяваме да спим (самолетите, които прелитат на метри над блока ми, винаги и съвсем осезаемо ми липсват, когато съм далеч от дома). Та, да се върна на темата – драматургията днес трябва да е толкова ударна и синтезирана, че да не можеш да свалиш очи от екрана, да спреш за момент да кълцаш салата, да отложиш събирането на прането, да оставиш настрана телефона, интернета, скубането на вежди… да отдадеш вниманието си на кутията, за няколко минути да се фокусираш. Да, знам, че за повечето от вас/нас това е почти невъзможно. Самата аз живея с отклонението на множеството прозорци и само в момента до мен има епилатор, химикалка, лак за нокти, сешоар; отворила съм и паузирала няколко клипчета в Youtube, няколко статии, Уърд документи, файлове, два браузъра с доволно количество табове по тях, сложила съм си слушалки, уж за да се фокусирам, но чалгията, която надуват отдолу, е твърде мощна, уви… И това е момент, в който съм се ограничила до минимално количество разсейки, защото съм седнала да напиша настоящия текст. Но това изобщо няма нужда да ви го обяснявам, сигурна съм, че ви е до болка познато. До болка, indeed.

Тъй като музиката отдолу прогресивно се усилва, ще гледам да приключвам вече.

FOREVER има ударен Pilot. Удоволствие за сетивата ми бе да го изгледам. Не чувствам времето си изгубено, което е май най-често тревогата на нашето време. Ето ви трейлър:

 

))))))))))))))

чувствам се чудесно.
най-сетне достигнах до тук.
знам с какво ще променя света.
знам какво ще променя.


контекст – чаша с вода, шал на жирафи, филм, който лесно можеш да подминеш, дарик носталжи на честотата на сигнал +, пойни птици в градски шум и съвсем лекия повей на брезата до прозореца ми

//елизабет олсън е прекрасна актриса. да, такава е.

sound: ON (в момента звучи виещата финална част на Гоше, оставаме, Гоше:Д)


едит:
синхроничност ли му казват на това:Д

 

ВДЪХНОВЕНИЯ

//в тази публикация ще си събирам вдъхновенията по категории, за да не се губят във времето и пространството;

 

09.04.2014

красиви кратки видеа //от Теди. говорихме си за двете очи на фотографа – едното – съсредоточено навън, а другото – притворено, към себе си. за мултимедията като екстериорна действителност на персонажите ни и т.н.

http://www.kinfolk.com/films/


10.04.2014

 Valeria Docampo – илюстрации

ValeriaDocampoLaValleeDesMoulins2

http://valeriadocampo.com


05.05.2014

Eiko Ojala – илюстрации

reachers-1

http://www.ploom.tv/


21. 06. 2014

Kumi Yamashita – инсталации/рисунки (сенки, перспектива, експериментални техники)
Shadow Art By Kumi Yamashita4

http://www.kumiyamashita.com/


 

Paolo Nutini – Caustic Love

Няма да е преувеличено, ако кажа, че чакам този албум от близо 5 години. При все, че вниманието ми е съсредоточено предимно върху съвременните артисти, рядко намирам някого, който ми говори, или по друг начин – такъв, който ми отговаря (на темите, идеите, вкусовете, настроенията… дори формата, която, уви, продължава да ми е особено важна във всяка една проява на изкуство). Е, Паоло Нутини обаче е именно от изключенията, заради които си струва да чакаш артистът да преживее края на любовта и да вземе цялото му необходимо време, за да сублимира енергията си в творчески кофичка и лопатка, с които да ти построи най-защитения и деликатен замък, дори не в близост до брега, а на едно от миниатюрните островчета, които се формират при отлив на 50-ина метра във водата на любимия ти морски залив.

Казват, че след счупване (прилив в нашата метафора) човек никога не може да е същият. И слава Богу! Иначе щяхме да играем цял живот около един и същи, до болка познат замък, който дори нямаше да си спомняме как, кога и с кого сме измислили. Затова метафората с точно пясъчния замък ми е толкова любима – защото обхваща едновременно и времето, и замъка. А албумът на Паоло е толкова различен от старите му неща, че е хубаво, че и ние вече не сме същите.

CAUSTIC LOVE /tracklist/
Paolo Nutini - Caustic love - Cover1. Scream (Funk My Life Up)
2. Let Me Down Easy
3. Bus Talk (interlude)
4. One Day
5. Numpty
6. Superfly
7. Better Man
8. Iron Sky
9. Diana
10. Fashion
11. Looking For Something
12. Cherry Blossom
13. Someone Like You

Iron Sky ще си остане любимото ми парче от този албум, може би защото бе първото, което чух и харесах, което с месеци въртях в ушите си, може би заради речта на Чаплин от „Великият диктатор“, вместо бридж и интермедия, а може би просто защото дойде в подходящ за мен момент. Точно като албума сега. Време е!

крокодилът (в главата) ми

„In Between“ – short movie

814

чувам го как върви

очите му са другаде

ръцете му

и моите

предпазват тялото

от другото

вървим ли

 

t.i.

)

self-portraits and food

LEE PRICE


има пликче с орехи в шкафа до печката

дъвчащи бонбони в последната носена чанта

шоколадче в джоба

явно скара у съседите

бъркани яйца защото ме мързи да готвя

меденки с карамфил във фурната

прясно мляко пред монитора

чаша вино в ъгъла на пода

течен шоколад в леглото

целувки в заключеното чекмедже на скрина

няма никого

//баси слабата рефлексия, днес не ми е ден за думи, ще опитам пак; но дамата е култова! не знам защо се присетих за ГРЕНКИ

SleepingWithPeaches

интервю: http://theotherjournal.com/2011/08/23/sleeping-with-peaches-an-interview-with-painter-lee-price/