СВЕТОВНО 2014

Момчето в синия екип се нарежда с другите на светофара. Колите нахлуват, той така и не преминава. Пристъпва нервно или отегчено (можеш лесно да ги сбъркаш, когато гледаш отвисоко) в малки, после в по-големи кръгове. Започва бавно, съвсем естествено да се отдалечава към пейката под близкото дърво, подминава я, тръгва към вътрешността на парка, но внезапно спира и се връща с бързи крачки. Отново се реди на светофара. Отказва се, застанал е на мисленото продължение на пешеходната пътека (тя не е цяла, две пунктирани линии, формират коридор), а той е в самия център, макар и на тротоара. При всяко светване на светофара, който пресича Канала, преминават между двадесет и тридесет коли. Не ми се броят автобуси, но 76 мина 3 пъти, което е много. Такситата от 2 станаха 3, после пак 2, сега отново са 3, едното се върна от курса си (същото е, не можеш да го сбъркаш, оттук се вижда, че е  нелегално). Синият е стъпил на върха на тротоара, ръбчетата на обувките му почти докосват улицата. Сега ми хрумва, че в последните окръжности, той може би говори и по телефона. Пътеката съвсем бавно пресича мъж в черно. Твърде е висок и затова се е привел леко напред. Върви зад баба с торба от Билла и три тийнейджърки, които се държат за ръце. Черният мъж докосва Синия и раменете му най-сетне си застават на мястото. Такситата отново стават 2, редицата от пешеходци се нарежда на поредната червена светлина, едно Харли задминава велосипедист, момче набързо се сбогува с приятелката си и търчи, за да догони автобуса, а Синият мъж, час по-късно, заедно с Черния си другар навлиза в парка.

Оттеглям се и аз. Омесвам хляб. Приготвям вечеря – всички зеленчуци от хладилника, нарязани на ситни кубчета с много магданоз и чесън. Изяде се. Ако съдя по тъмнината навън, всички са легнали. 1:19. Проверявам кръстовището, преди да ги последвам. Такситата са се извили по ръба на тротоара, минава и заминава почистващ камион. Подлезът бълва групи от хора, говорят с шофьорите, избират коли. Неизбраните се пренареждат. Това е същинска игра, от онези в телефоните, с които да си губиш времето. Кордон полицейски коли. От тази гледна точка, като ги гледам как се задминават по Канала, все посягам към стрелките, та да не се блъсна в някого.  Минават единствено жълти коли, автобус за гараж. Момче, облечено в черно, което пресича бързо екрана по дължината на Цариградско. Освободени хора бавно танцуват през булеварда, по диагонал. Друг, в синьо (поглеждам, и аз нося синьо) чака послушно на светофара. Пресрещат, подминават го. Коли няма, но той чака. Има и такива хора. Група младежи се прибират от Борисова. Не е една, няколко са. Едната преминава на червено пустото платно, другите чакат или се сбогуват. Една двойка се целува и изостава назад. Остават на ъгъла, между такситата. Няма значение какво си говорят. Самотен младеж минава след тях и потъва в подлеза. Друга двойка с куче навлиза към парка. Колоездачи се изчакват от двете страни на шосето. Групата се скрива надясно. Мъж в черно пресича наобратно. Висок и приведен е, но не мога да го различа. В картината отново няма хора (ако не броим шофьорите, които са в колите си, дори не са излезли, за да разговарят). Без да искам паузирам видеото и след секунди вече всичко е различно, колите, които чакаха на светофара вече скриват задниците си отляво. Очите ми започват да се уморяват. Постоянно нещо се случва, дори когато нищо не се. Жълт камион пресича към Плиска, момиче се прибира от Борисова, такситата са 7, едно тъкмо си тръгна. Две нови идват от Левски, една червена спортна, може би ферари, черна лъскава ги следва. Светофарът за минута мига в жълто и няколко коли се надпреварват, за да минат. Още две таксита, три, 1 зелена и една черна кола. Аварийки или отражение на светофар се вижда в перспектива. Двама души се прибират от Борисова. Други двама ги пресрещат. Прегръщат се, той я целува. Носи бяло, тя – черно. Целуват се дълго, едва ли говорят. Не пресичат шосето, значи ще вземат такси. Тя тръгва, той се колебае, изчаква го, обръща се, подава му ръка. Отнякъде се появяват куп коли, докато ги гледам, хората изчезват. Човек в бял суичър и качулка влиза отдясно. Спира, навежда се и вдига нещо. Мотае се наляво-надясно, обикаля едно от такситата, говори с шофьора. Понечва да тръгне, но се връща, ето вече си тръгва. Оглежда останалите, вероятно всички са ментета или се пазари, понеже е изпил парите си. Спира при първия от редицата, говори му и сетне се отдалечава към неоновите отблясъци на билбордите, изчезва. Знам, че има още хора в парка. И колите все пристигат. Светофарите отново са изключени. Към такситата пристигат хора. От Борисова към Паметника. Такситата са 5, 3 на светофара вдясно. Едно потегля, друго се нарежда. Линейка прави ляв завой. Единият шофьор отпрашва, вероятно ще закуси нещо мазничко на Попа. Едно момиче отиде към парка, но я изпуснах. Едно момче е на няма и минута от нея. Колона черни и сиви коли. Защо са в колона? Двама младежи пресичат платното напряко, от време на време докосват ръцете си, тогава единият малко се забавя. Група от 3-ма надясно, още 2-ма зад тях, един наляво, ето още един. Още едно такси напуска стоянката. Харесва ми, че заради светлините билбордът е невидим, това е някаква светлинна цензура. 5 таксита вдясно и един мотор. Едно отбива и се нарежда на първото място. Двойка се прибира от парка. Спират се пред пустото платно. Той се съблича, тя се намята. Сенките им са образували петно като сърце, какво клише и все пак… Последното такси е оставило малко дистанция от другите 3, опа, един се нареди зад него. Две двойки, двама колоездачи бутат колелата си, една жена с торба пресича без да чака. Друг велосипедист пресича кръстовището напук на всички правила. Едно такси изчаква всички пешеходци на завоя и отпрашва. Ще ми се да видя как всички се прибират вече, да изчакам, докато нищо вече няма в картината и да мога съвсем спокойно да заспя. Още 5 коли се нареждат отдясно. Такситата са вече 3. Двама залитащи пресичат подтичвайки. Такситата останаха 2. Първото в редицата прилича на онова от по-рано, нелегалното. Още 3-ма, не, 4-ма, 5-ма, 6 се прибират от парка. Един отива натам, дано се прибира към Младост. Къде отиват всички тези коли? Вярно, че е петък вечер. Колоездач преминава светофара на задна гума. 4-ма души от ляво надясно. 5-ма са, не виждам добре. Скупчват се отсреща. Предното такси приближава задното такси. Задното такси се отмества с още метър. Още хора и още коли. Решавайте къде отивате! Представям си какво е да си таксиджия. Един от групата договаря нещо с шофьора, не виждам да се качва, но колата потегля. Минава камион на „Титан“, друга жълта заема мястото й, а, ето и още едно нелегално, познава се лесно, пробва да паркира, но не се получава, точно на пешеходната. Този е начинаещ шофьор. Маневрира на 10-ина метра пред първия и криволичейки връща назад. Хората къде изчезнаха? Компютърът ми внезапно спира. Успявам да го рестартирам, но не го дочаквам, лягам и

---

Това е един експериментален текст, който записах преди известно време , докато наблюдавах картината на една от уличните камери в София в продължение на няколко часа. В случая това ми занимание се явяваше нещо като изследване за един от персонажите, които развивам. Действително, темата за наблюдението не е от вчера. Тук ме вдъхнови ролята на спортните коментатори по време на мач и, съответно – изходната точка се измества от това да бъдеш наблюдаван. да знаеш, че си наблюдаван, etc. към това да бъдещ наблюдаващ и още по-далеч, да препредаваш информацията (възможно най-пълно) другиму.
Тези дни го отворих наново и ми се стори доста сполучлив, по свой си начин, заради това (и Алекси Сокачев вчера:Д) реших да го споделя и тук.