Странно е, защото навлизайки сериозно (изкушавам се да напиша научно, но няма да разберете шегата:Д) в изкуството, започнах да възприемам себе си като концептуален артист (педантичен по подразбиране), а същевременно с това твърдо вярвам в божествената му природа, или с други думи – липсва ми онази егоцентричност на Автор/Създател/Бог, присъща на мнозина (мнозина е хубава дума, римува се с прозина, което именно ще направя сега:Д). Та, мисълта ми бе друга – достигам до парадокс за себе си – кое е по-… (ще си спестя епитета засега), та, кое е по – рационалното или емоционалното/първичното/неосъзнатото начало в изкуството. Истината е, че рациото ни/ме отдалечава от другите, всяка една нова мисъл е модулация на действителността, т.е. една нова (не)действителност, като линк в линк в линк в линк в линк (схващате идеята) в линк в линк в линк в линк в линк в линк в линк в линк… За вас/мен е ясно, че мрежата(смисловата, идейната, етц.) съществува, но вие/аз/творецът/изразителят е единственият прокси сървър, който може да ПРЕВЕДЕ зрителя/читателя/реципиента до първоизточника/ядрото/Началото. Само напипвам нещо тук, начинът ми на изразяване в случая е крайно ънфрендли, съзнавам. Затова само ще добавя – когато спя пиша най-добрите си неща, когато правя първи опити, те излизат най-сполучливи, въпреки всичко… спестено (време, усилия, смисъл).
//този запис е чудесна илюстрация към горното.:Д ясно защо:Д
subиране 
“концептуален артист” – понятие от смисловата мрежа
Защо ти е да се възприемаш?
ХаресвамХаресвам