сещам се

оставих го да лежи в храстите
да пука бели топченца с петата си
и да ме чака
незнанието

 

снимки

помниш ли на въртележката
как всеки си избира конче карета или танк
така е и сега
някой събира монетите
а ти се въртиш
и въртиш
и въртиш
вживяваш се и махаш за снимка
и махаш
и махаш
до края на времето
от филмчето излизат може би една-две
които различаваш
снимани приклекнали със притаена бленда
и най-бързата скорост
при която си способен
да не мърдаш
тях няма да ги окачиш
те дълго ще се проявяват
в тъмната ти стаичка

 

gravity 2.0

вярвам ти
само не и за тъгата и смъртта
те се следват по петите
като полета и земята
като потапянето и глътката въздух
за каквото тъгуваш то следва
а след смъртта му – отново тъгата
и ако това не е вечност
и ако това не е истина
не е истина

 


всичко отиде на кино
аз и ти какво ще гледаме

 

преходна стая

лежа неподвижно между иреалности
някой отваря вратата
чувам минава навътре
пак отваря вратата
извървява същия път
отново нахлува към непознатата вътрешност
и никога не се връща не излиза обратно
първо си мисля как изобщо го прави това
след време разбирам че всеки път е друг

 

Й
и винаги е кратко
когато носи короната си

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s