Днес започнах 3 текста, но не завърших нито един от тях, затова изрових отново нещо старо, още по-недовършено, което вероятно ще си остане такова, защото бе разпределено в папка „отминали“. Както и да е, ето го парчето. (избирах между него и едни депресарщини, реших, че е по-добре така:Д)
………………………..
А: Мамка им на психоаналитиците.
Б: А? Те пък защо?
А: Мъка, загуба и неочаквани проблеми.
Б: Моля? Къде ги четеш тея работи?
А: В съновника. Ето, слушай сега. Слушаш ли? Ако в съня си разлееш или залееш къщата си с вода, бъди внимателен и предпазлив, защото това вещае мъка, загуба на неочаквани, не, не, загуба И неочаквани проблеми.
Б: Господи…
А: Не, слушай, има още. Колкото количеството на водата е по-голямо, толкова по-големи ще са проблемите ти.
Б: (смее се) И ти се връзваш на това? Не си добре.
А: Ами не съм, я, мъка, загуба И неочаквани проблеми ме чакат. А се събудих в такова чудно настроение. Като никога… Какво ще правя сега?
Б: Каквото щеше да правиш, ако не беше прочела тази малоумна глупост?
А: Не мога.
Б: Защо?
А: Колко стана часът?
Б: Неделя е.
А: Колко стана часът, попитах!
Б: Аз пък ти казах, че е неделя. Какво значение има ча… 11 без 15. Да попитам защо, или?
А: Ох, още час и 15. Не знам как ще ги издържа.
Б: Нищо не разбрах, но и не държа…
А: Искам да ти разкажа съня си, но преди 12 не бива.
Б: Аха, разбирам.
А: Защото може да се сбъдне.
Б: (преглъща смеха си) Толкова ужасен ли беше?
А: Много въздействащ. Сюрреалистичен такъв. Като триизмерна картинка с няколко повтарящи се кадъра. Аз стоя и… (спира се) Не! Ще дочакам 12. Оф, дори вана не мога да си взема сега. По дяволите…
subиране 