48

Всекидневна. Полуизпразнена, в близост до вратата са струпани кашони. Нехармонично разположените мебели оставят усещането за дисбаланс, нестабилност, сякаш подът ще се катурне на една страна и ще повлече всичко със себе си. В центъра на помещението – аквариум с 2 златни рибки; всичко е организирано около него.

 

I

 

ТУК е облегнал глава върху ръцете си и отнесено се взира в аквариума. ТАМ се е разположила на дивана и разлиства списания.

 

ТУК: Знаеш ли колко помни една златна рибка?

ТАМ: Силно заинтересована съм.

ТУК: Две минути. За две минути откриват цял нов свят. И после пак… И после пак.

ТАМ: (подигравателно) Това в някоя корейска драма ли го чу?

ТУК: (със същия тон) Не, прочетох го в дебела книга, която не разрешават да се изнася от библиотеката.

ТАМ: Ха-ха. Много смешно.

ТУК: Когато бил момче, баща ми прекарвал часове, взирайки се в аквариум, като този. Всъщност доста по-малък по обем.

ТАМ: Вместо да си учи уроците.

ТУК: Да, разказвал ли съм ти вече?

ТАМ: Чудиш се какво ли е намирал там. В малкото време, което сте прекарали заедно, си установил, че той е най-свободният и в хармония със себе си човек. Затова си вземаш рибки и упражняваш хипнозата си върху им.

ТУК: Ако те отегчавам, отиди в другата стая. Свободна си, не те задържам насила.

ТАМ: Не го приемай така, просто съм си такава, знаеш.

ТУК: Знам.

 

Пауза. ТУК продължава да се взира в аквариума.

ТУК (или просто глас): Carassius auratus! Идват чак от Азия до тук. Бизнесмени ги хващали и развъждали за удоволствие. Повече от 1000 години оттатък и 100-тина години в Европа, но сега се срещат в толкова цветове и форми. Можеш свободно да избираш. А ако се гледа добре, една рибка може да живее над 50 години!

 

ТАМ: Горивата са скочили, ябълките са паднали.

ТУК: (след известно време) Пак ли си гледала телевизия?

ТАМ: Онзи от долния етаж оставя звука на макс. Явно му помага да заспи.

ТУК: (разсеяно) Аха.

ТАМ: Шайни Пиарсън ще ражда.

ТУК: Шайни Пи…?

ТАМ: Другия месец, по пълнолуние. Разчертали били звездната му карта, изчислили планетарните аспекти, балансирали нумерологичната му фигура и избрали име с идеална вибрация, в унисон с енергиите на годината.

ТУК: Очакват божи аватар.

ТАМ: Култивират живот хората. Като с растенията и животните. Днес можеш да си посадиш човече, все едно си го намисляш… и като се появи, е точно такова, каквото си го намечтал. Земя 2012 – мечтите Ви стават реалност. (смее се)

ТУК: Играят си на богове. Това правят. Някой пита ли ги тези посяти човечета дали искат да никнат и цъфтят в тяхната саксия, да пускат корени в градината, да се препичат и измръзват на балкона, а? То е много лесно, понеже, да стопанисваш. Аз и моето куче, запознайте се, това е дъщеря ми, а какъв съпруг имам, да знаете, златен. Не може така! Не може!

ТАМ: Как се палиш само.(смее се)

ТУК: Не става така. Не е толкова лесно да се грижиш за някого.

ТАМ: Разбира се, че не е…

ТУК: Изисква се време, търпение, много търпение… И отдаденост.

ТАМ: И време.

ТУК: И време.

ТАМ: И търпение.

ТУК: И търпение.

ТАМ: И отдаденост?

ТУК: (усеща се) Оф! Ще сменя водата на рибките.

 

ТУК (или глас): Добре е да отглеждате златната си рибка в голям аквариум. Поне 30-литров. Като се погрижете за всяка рибка да има минимум 24л. вода, всичко ще бъде наред. Седмично се сменят 10-15% от водата, за да живее рибката на чисто, след като я отървете от всичките необработени от филтъра отпадъци.

 

ТУК и ТАМ разтребват из вкъщи. Правят разместване на мебелите из стаята.

ТАМ: Диванът ще го сложим отзад, масата отляво, аквариумът ей там в (при споменаването на аквариума, ТУК я поглежда и тя млъква). Добре, нова стратегия. Диванът го местим в дъното, масата отдясно…

ТУК: А столовете?

ТАМ: Столовете…

ТУК: Не може да са в близост до аквариума. Знаеш. Когато съседите оставят при нас котката. Аквариумът трябва да е защитен…

ТАМ: И недостъпен, знам. (пауза) Какво ще кажеш диванът…

ТУК: Да остане тук?

ТАМ тръгва да възрази, но се отказва.

ТУК: Е?

ТАМ: Да остане тук.

ТУК: И без това така си ни харесва. Удобно е. Свикнали сме. Както се казва, на тъмно със затворени очи ще се оправим из вкъщи.

ТАМ: (разочарована/примирена) Да, сигурно.

ТУК: Със сигурност! Сигурността е хубаво нещо, знаеш. Създава уют, дарява ти свободата да дишаш свободно. Когато всичко е подредено, всичко е наред. Тавтологията е търсена! Редът носи сигурност, сигурността – уют, уютът – комфорт, комфортът – щастие. Следователно редът е причинител на щастие. Ред равно на щастие! Това е аксиомата на живота!

ТАМ: (до аквариума) Струва ми се много разхвърляно дъното нещо. Тези водорасли отляво са се оплели едно в друго, планините от камъчета почти изцяло затрупват входа на пещерата… (понечва да бръкне в аквариума)

ТУК: Не!

ТАМ: Какво?

ТУК: Златните рибки се нуждаят от места за криене.

ТАМ: Така ли?

ТУК: Те спомагат намаляването на стреса и увеличават продължителността на живота им.

ТАМ: О, нима? (хваща лицето му в ръцете си)

ТУК: Да преместим дивана.

 

ТУК и ТАМ разместват всички мебели из стаята. След това уморени се отпускат на дивана.

ТУК и ТАМ: Ех, да можех…

ТУК: Да остана тук завинаги.

ТАМ: Да избягам надалеч от тук.

 

Глас: Рекордни температури на територията на цялата страна. Обявен е код Червено. Съветваме ви да избягвате излагането на слънце в близките 48 часа.

 

ТАМ: (влиза) Оф, не мога повече така! Почивка на Малдивите, екскурзия до южна Франция. Всеки ден едно и също. Писна ми! Превърнала съм се в пресечна точка, през която всички преминават и животът им магически се нарежда. Как можах да стигна до тук? Какво ли съм си мислела? Каква искаш да станеш, като пораснеш? Искам да работя в туристическа агенция, дъъъ! Да бе, как не! Да стоиш по цял ден зад едно бюро и да се усмихваш на разни непознати, докато организираш шибаните им пътувания до мечтани от теб дестинации. Супер! Ей това е живот! (пауза) Ти какво прави днес?

ТУК: Почетох малко, пописах. Отпуших мивката, смених няколко крушки. Нахвърлих скица за скрина, на леглото е, може да я видиш и да си кажеш мнението.

ТАМ: Сигурна съм, че е прекрасна. Мога ли да прочета?

ТУК: Какво? Не!

ТАМ: Хайде, де! Съвсем мъничко. Любопитна съм.

ТУК: Не е завършено. Като стане готово, ще ти покажа.

ТАМ: Колко още ти остава?

ТУК: Не знам.

ТАМ: Е, горе-долу?

ТУК: Близо съм.

ТАМ: Супер, значи приключваш и скоро ще ми дадеш да погледна!

ТУК: Казах, че съм близо, не че приключвам.

ТАМ: Е, да, де. Докога е срокът?

ТУК: Чувствам, че нещо ми убягва, но не мога да разбера точно какво. Имам идеята, структурата, думите…

ТАМ: Пак си прекалено самокритичен, струва ми се. Сигурна съм, че ще излезе страхотен текст.

ТУК: Да, може би в това е проблемът.

ТАМ: Това, че ще е страхотен?

ТУК: Твърде голямо внимание върху думите, за сметка на образността. Днешният човек мисли…

ТАМ: В картинки.

ТУК: Точно. Като децата.

ТАМ: Виждаш ли го – е, не го ли виждаш – не е.

ТУК: Ще попиша още малко.

ТАМ: Вдъхнових те, значи!

ТУК: Може да се каже…

ТАМ: Както винаги! (прави някакъв смешен гъзарски жест. Двамата се смеят.) Вашата муза ще отпусне глава в скута ви, а Вие пишете, Писателю!

ТАМ се сгушва в седналия на дивана ТУК.

ГЛАС (текста на ТУК):

– Искам да се прибера у дома – каза, а малка солена капчица се изтърколи по лицето й и докосна хартията, отбелязвайки точка.

– Ами, прибирай се, кой те спира? – с престорен глас подхвана разговор със себе си.

– Точно това е, никой не ме спира. – изхлипа и потопи пръста си в миниатюрната локвичка – ако мога да направя всичко, което си поискам – добави две нови, съвсем еднакви точици, с безцветното мастило.

 

Една сутрин я чух да ме вика. Казваше „хей, хей, хей ти” с най-миниатюрния глас, който можеш да си представиш, заглушаваше всичко и всички наоколо до идеална тишина. „Дотук си ме докарал, заседнала съм ти на гърлото. И ми омръзна да те чакам да решаваш – или ме преглътни, или ме плюй.” Извиках.

 

ТАМ е задрямала на дивана. ТУК я милва по главата.

 

ТУК (или глас): Златните рибки са всъщност шарани. Плуват в студени потоци и езера, хич не понасят горещини. За да се чувстват добре рибките ви, е важно да поддържате температурата в аквариума под 23 градуса. Високата температура ще доведе до постепенното изчезване на кислорода и…

 

 

ТАМ щъка в и извън сцената.

ТАМ: Какво има? (излиза)

ТУК: Кашкавал, лютеница, кисели краставички…

ТАМ: (влиза) Ох, жадна съм.

ТУК: Мляко.

ТАМ: Дали е останало мляко в хладилника? (излиза)

ТУК:

Пътечка подсладено мляко от моята до твоята паничка

примамва котетата от квартала, колона мравки, бръмбар…

А майките подвикват след децата си…

ТАМ: Сложих го да кипне. Малко намирисва като че ли.

ТУК: …да се приберете преди стъмване, че ще варя ориз.

ТАМ: А?

ТУК: Ориз. Има и ориз.

ТАМ: О, така ли, чудесно! Можем да си приготвим мляко с ориз.

ТУК: Аха. То се яде истинало, хладилник имаме.

ТАМ: Мляко с ориз. Ако бях родена на изток, сигурно щях да се храня само с това. Мляко и ориз. Поетично, а? Ха-ха. Като стихчето ти от 5-и клас. Помниш ли? Разбира се. Ти всичко помниш. Искаш ли бонбон?

ТУК: Не, днес вече ядох.

 

ТУК (или глас): Златните рибки са всеядни, затова трябва да им предлагате богатство от храни. Те имат голям апетит и постоянно ще търсят храна. Важно е да не ги прехранвате. За целта слагайте в аквариума храна, която могат да изядат в рамките на 2 минути. Застоялата във водата храна заразява средата и става причина за множество заболявания. Хранете рибките веднъж дневно!

 

ТАМ: Ало, здравейте! Да, пак съм аз. (пауза) Да, сигурна съм, че работите по въпроса. Да, да, зная, че не зависи само от Вас и е нужно време, но…

ТУК се приближава и се провиква в слушалката.

ТУК: (интонацията му градира в истерия) Няма вода за рибките! На рибките им трябва вода! Нова вода! Свежа вода!

ТАМ издърпва слушалката от ТУК и го утешава в прегръдката си.

ТАМ: Да, разбирам Ви. Чакахме 2 дни, ще почакаме още няколко часа. Хубав ден и на Вас!

ТУК: (изтръгва се от ръцете на ТАМ) Не. Не мога повече.

ТАМ: Хей… (приближава се към ТУК и понечва да го помилва, но той я отблъсква)

ТУК: Не, не, не! Просто не мога повече така.

ТАМ: Как?

ТУК: Много добре знаеш. Няма нужда да го назоваваме.

ТАМ: (на себе си) Нужда…

ТУК: Да, нужда. Нужда! Няма нужда. Необходимостта не е нищо…

ТАМ: (отнася се в своя реалност) Красиво…

ТУК: Златните рибки могат да живеят само с подобни на тях рибки, със сходни грижи и темперамент. Златните рибки могат да живеят единствено с други златни рибки. Когато търсите компания за златната си рибка, изберете рибка с подобни телесни параметри. Ако се различават прекалено много, вероятно някоя ще изпревари другата…

ТАМ: Какво искаш да кажеш с това? Кажи го направо! Стига с тези алегории, моля те!

ТУК: Не мога вече да бъда твоето ТУК. (пауза) А ти да си ТАМ. (пауза) А аз да съм Там.

Тишина.

ТАМ: (мислите й) Не ме моли да остана.

ТУК: (мислите му) Не мога да искам от теб да останеш.

ТАМ: (-||-) Може би някой ден…

ТУК: (-||-) Не обещавай.

ТАМ: (-||-) Аз ще…

ТУК: (-||-) Не ме оставяй тук да те чакам.

ТАМ и ТУК се прегръщат. Дълга прегръдка, от онези, в които се опитваш да запомниш всяка частичка от усещането за другия, прегръдка за сбогом. ТУК се отскубва първи.

ТАМ излиза от стаята.

ТУК: Какво ще правиш сега?

ТАМ: Ще проверя дошла ли е водата.

ТУК: Е?

ТАМ: Ти как мислиш?

 

Затъмнение. Чува се потичаща вода, в началото на капки. Някак естествено преминава в дъжд.

 

II

(в аквариума)

//видео, светлинен фокус върху аквариум на сцената, етц.

 

Рибок: Знаеш ли колко дълго помнят хората?

(смеят се)

Рибка: Шшт! Рибите не могат да се смеят.

 

Рибокът започва да си тананика Something in the way на Nirvana. Фокусът се разширява и улавя ТУК и ТАМ, които разтребват стаята. ТАМ сортира нещата по кашоните и оставя непотребното й на съответното му място в помещението. ТУК вече не я забелязва, той се движи тренирано из дома си, създава си уют, живее със себе си. ТАМ по-скоро го усеща от време на време, при разминаване и физическа близост, спомня си отделни фрагменти от него.

 

ГЛАС:

морската вода се разпиля из стаята ми

усмихвам се вежливо на лирическия аз

пуловер от мъгли навлича мен намята ме

и царството на мъртвите е царство, мраз

пакетчета от чай наливат миглите и

вятърът ухажващ водната по мидите

е ехо с твоите поеми вятър без да знае

силата си вятър който не познава точките

вятър на въздишките разбулващ пристана

преповтарящ сричките без мисли вятър

вятър дето сваля кожата черешова вятър

като мине счупва времето вятър спомен

вятър дар вятър истина вятър в клоните на

минзухар притисна ме престорен вятър

 

ТУК и ТАМ се срещат при аквариума. Двамата сипват храна на рибките. Затъмнение.

 

 

КРАЙ.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s