СВЕТОФАР

Една от най-близките ми приятелки ми каза, че съм фар. Ти си фар, каза, от онези – морските, как им викаха? Не се сещам да имат някакво специално име – отговарям й. А, имаха, имаха, настоява… ама не мога да се сетя.

И аз не мога да се сетя кога сме разговаряли за последно. Не по телефона, подпийнали или потънали в илюзорните си проблеми. Ей така, истински, както говоря сега с вас.

Не ми харесва да съм фар… Да напътствам и сигнализирам отдалеч на лодките за съществуващ бряг, от който… от който да се пазят. (пауза) Да ме заобикалят. (пауза)

Колко по-добре бих се чувствала в ролята на светофар. Ще оставям хората да ме изчакват, докато си променя настроението, докато не ги пусна… да отминат. В мои ръце ще стои решението кой кога ще пропусна или не, кой, кога и накъде ще премине. Забрави! Сигурно през 90% от времето ще мигам в жълто, та да привлека внимание. Всички ще свирят един през друг, докато се появи регулировчик или пуснат отново движението. Мамка му, как ми се е схванал гърба само. (разтрива се, раздвижва тялото си)

……………………….

//фрагмент от текст за театър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s