Съжалявам, че отдавна не съм писала тук. Няма да се обяснявам, предполагам, че в един момент и мен Фейсбук ме взе. Или проф. Мурдаров беше споменал, че са приели Фейсбук да се пише с малка буква, не помня, Уърдпресс автоматично ми го поправя, както и подчертава своето и името на професора. Хах. Не мога да кажа, че (не) съжалявам, защото… абе, защото така))
Истината е, че не искам блогът ми да умира, затова ще гледам да се (по)грижа за него.
Започваме с биографичните бележки или наваксвания по темата. Вече съм на 24, с висше, безработна, йей:Д //още съм в Сатурнова дупка, това е само проява на настроение(то):Д
Театърът бавно, но сигурно ме изхвърля(и?) от себе си, но натрупаният опит (ехеее) крещи успокоително в ушите ми, че всичко се случва с причина. И е прав, при мен поне винаги се оказва така. Да видим! Ще е интересно, защото за първи път в живота си нямам план. Ухааа! (това е голямо, уверявам ви!:Д)
Докато ме нямаше тук, поствах част от нещата си (т.нар. си поезия) в T.SQUARE, където ще продължа да се събирам, а прозата прилежно си я пазя за „Стопаджии в лунапарка“, която може и някой ден да се сбъдне на хартия, кой знае.
Та, така, накратко май е това. Трябва да се снимам другата седмица и да отида да си взема дипломата. Тъй като явно няма да уча режисура и не възнамерявам да членувам в никакви гилдии, кръгове и прочее социални формирувания, поне в близките 5-6 години, не знам за какво точно ще ми служи, но майка ми държи да си я прибера, преди НАТФИЗ да са ми я… вдигнали (вдигнали е термин, който ще обясня друг път)
А, да, пиша за конкурса на 199 (след като написах дипломна за всички тези конкурси:Д), та да видим дали всички вече са взели награди:Д:Д:Д Преди време бих казала „стискайте ми палци“, сега… абе, най-ужасното пожелание е „късмет“, много ме агресира, като ми го поднесат. Наистина.
(Tук телефонът ми звъни и се пренасям в друга реалност за (не)известно време. После си пускам това, което ми показаха днес:
и спирам с интрото дотук)
Ще пиша тук, ако искате, ме четете. Това е.)
Т.
subиране 