more


изтупваме ръцете си от пясъка
(твърде дълго сме се заседели в мислите)
упорито търся пак притворен залив
за да се плицикам със затворени очи на плиткото
вали
водата става топла
пясъкът не пари
вече
миглите
стоварват времето върху лицето ми
и остават да висят със него
стихнали

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s