more


изтупваме ръцете си от пясъка
(твърде дълго сме се заседели в мислите)
упорито търся пак притворен залив
за да се плицикам със затворени очи на плиткото
вали
водата става топла
пясъкът не пари
вече
миглите
стоварват времето върху лицето ми
и остават да висят със него
стихнали

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s