умората си казва своето
все още нямаме хриле
дълбоко е
заспи поспи
нашепва монотонно
тренирано размърдва пръстите
и ето че зейват всички прозорци
и плисват водите и всичко заливат
най-сетне отнасят въздишките
като риба мехурите въздух
отива й
изтупваме ръцете си от пясъка
(твърде дълго сме се заседели в мислите)
упорито търся пак притворен залив
за да се плицикам със затворени очи на плиткото
вали
водата става топла
пясъкът не пари
вече
миглите
стоварват времето върху лицето ми
и остават да висят със него
стихнали
чувам го как върви
очите му са другаде
ръцете му
и моите
предпазват тялото
от другото
вървим ли
той би живял във соца
само заради червеното
за да се бие със очите му
за цветна телевизия
***
Ааа НЕ аз ако бях на пчелите
тия хората възкликва баща ми
ще сменя начина си на живот
правя кошер и като ме надушааат
вадим мечетата и дълго се смеем.
subиране 