my little black dress

когато имаш нужда от нещо неангажиращо ума, но отвличащо вниманието.
когато умишлено посягаш към нещо, за което си сигурен, че няма да ти хареса, само за да усетиш погнусата, в унисон с настроението ти.
когато всички хора са си тръгнали от теб, а ти ги мислиш.
когато баща ти е в болница, а твоите действия – неадекватни и безмислени.
когато се припознаваш в екзистенциалистите и се молиш да го няма.
когато телефоните са изключени или извън обхват.
когато инстинктивно заплакваш при „свързване“, а от другата страна рефлексно ти затварят.
когато искаш да се подариш на хора, които не те щат.
когато не се чувстваш намясто в живота, защото ти си дете на смъртта.
когато повече не можеш да се обясняваш.
когато приемеш, че нищо не съществува, ако някой не го забелязва.
когато разбереш, че те няма.

//филмът не е неангажиращ! нищо, че плакатът и началото лъжат така. той е за порастването, приятелството и порастването на приятелството. тежестта и мъката, които го съпровождат. за „разваления телефон“ между уж близките си хора (като в новелата със сладоледа от „Москва, обичам те!“). за мен и моите приятелки. за ева енслър и нейните момичета. за сестринството на пътуващите панталони. за тод и копър. за малките черни рокли, изтъкани от тъги, вини и измълчани думи. онези, които носим под дрехите, от началото до края.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s