the greatest

I hope I am not the only one, but this song makes me think, besides Love in general, that perhaps I’m not supposed to be where I am right now… Maybe I’m supposed to be living another life. I’m not talking about „changing your life“, „start doing things I don’t usually do“… but rather, What if this is not me? Why do I feel like „I“ am not real? That this is someone’s vision and not mine… It sounds silly and crazy, I know… I hope I’m not the only one.
MrISADEO Преди 6 месеца 

Телефонът изсвирва и всеки път скачам на крака и се затичвам към него, сякаш си ти. Не си ти. Теб отдавна те няма, но и за миг не преставам да усещам присъствието ти. Като кубче в стомаха. Все едно някое бебе не е успяло да напасне фигурата на празното пространство, но с някакво упорито вълшебство съумява да я побере все някъде. Кубът е така идеален, в пъти по-практичен от сферата, различимо по-удобен и нагледен. Върти се при издишване и вдишване, по двете оси. Ъглите му почти изящно пронизват тъканта на душата ми, закачливо драскат сърцето ми и като латерна пренавиват твоя глас. Не го чувам, но знам, че звучи. Някъде, за някого.
Вървя по улиците, като в пашкул от въобразена мантия. Опитвам да се взирам само в краката си. Измислила съм си, че тя ме пази. Когато срещна нечий поглед, ръкавица, китка, рамо… и се забравям. Започвам да залитам. Да им измислям имена. Да построявам домовете ни. (Тук кубчето добре ми служи.) Лакирам ноктите си. Ходя по изложби. Пия вино. Усмихвам се на разни непознати. И говоря. Някакви по-сложни изречения, наблъскани със запетаи, които нямам никаква представа как да наредя. Приличат на немски. Започваш съвсем от никъде и никой не дочаква края.
Това ме плаши. Страхувам се, че не мога да обичам другиго. Страхувам се, че мога да обичам другиго. Започвам да се уморявам и не знам дали ще я опазя, дали ще съумея, дали ще те дочакам.
А дори не знам дали те няма. Не знам присъствам ли в календара ти. Дали изобщо ползваш календари. И номера ти нямам. Ти имаш моя. Пазиш ли го. Понечваш ли да се обадиш посред нощ, след някой по-вълнуващ ден, когато ти е тъжно или имаш с какво да се похвалиш. Понякога готвя за теб. Сервирам ти. Разговарям. Сутрин става почти невъзможно да изчегърташ засъхналата в чинията вечеря. Научих колко бързо се разваля млякото. И значи всеки миг е време. Косата ми порасна. Смених и част от гардероба си. А, да, парфюмът ми е друг. Не знам дали ще ме познаеш. Аз теб те виждам всеки ден. Понякога и ти говоря. Не ме поглеждат. Стряскат се. Каква ли е причината да си отидеш?

Advertisements

One thought on “the greatest

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s