монолози

i can’t. i won’t.

[точно тук]

hopeful sign?

 

River

 

my little black dress

когато имаш нужда от нещо неангажиращо ума, но отвличащо вниманието.
когато умишлено посягаш към нещо, за което си сигурен, че няма да ти хареса, само за да усетиш погнусата, в унисон с настроението ти.
когато всички хора са си тръгнали от теб, а ти ги мислиш.
когато баща ти е в болница, а твоите действия – неадекватни и безмислени.
когато се припознаваш в екзистенциалистите и се молиш да го няма.
когато телефоните са изключени или извън обхват.
когато инстинктивно заплакваш при „свързване“, а от другата страна рефлексно ти затварят.
когато искаш да се подариш на хора, които не те щат.
когато не се чувстваш намясто в живота, защото ти си дете на смъртта.
когато повече не можеш да се обясняваш.
когато приемеш, че нищо не съществува, ако някой не го забелязва.
когато разбереш, че те няма.

//филмът не е неангажиращ! нищо, че плакатът и началото лъжат така. той е за порастването, приятелството и порастването на приятелството. тежестта и мъката, които го съпровождат. за „разваления телефон“ между уж близките си хора (като в новелата със сладоледа от „Москва, обичам те!“). за мен и моите приятелки. за ева енслър и нейните момичета. за сестринството на пътуващите панталони. за тод и копър. за малките черни рокли, изтъкани от тъги, вини и измълчани думи. онези, които носим под дрехите, от началото до края.

the greatest

I hope I am not the only one, but this song makes me think, besides Love in general, that perhaps I’m not supposed to be where I am right now… Maybe I’m supposed to be living another life. I’m not talking about „changing your life“, „start doing things I don’t usually do“… but rather, What if this is not me? Why do I feel like „I“ am not real? That this is someone’s vision and not mine… It sounds silly and crazy, I know… I hope I’m not the only one.
MrISADEO Преди 6 месеца 

Телефонът изсвирва и всеки път скачам на крака и се затичвам към него, сякаш си ти. Не си ти. Теб отдавна те няма, но и за миг не преставам да усещам присъствието ти. Като кубче в стомаха. Все едно някое бебе не е успяло да напасне фигурата на празното пространство, но с някакво упорито вълшебство съумява да я побере все някъде. Кубът е така идеален, в пъти по-практичен от сферата, различимо по-удобен и нагледен. Върти се при издишване и вдишване, по двете оси. Ъглите му почти изящно пронизват тъканта на душата ми, закачливо драскат сърцето ми и като латерна пренавиват твоя глас. Не го чувам, но знам, че звучи. Някъде, за някого.
Вървя по улиците, като в пашкул от въобразена мантия. Опитвам да се взирам само в краката си. Измислила съм си, че тя ме пази. Когато срещна нечий поглед, ръкавица, китка, рамо… и се забравям. Започвам да залитам. Да им измислям имена. Да построявам домовете ни. (Тук кубчето добре ми служи.) Лакирам ноктите си. Ходя по изложби. Пия вино. Усмихвам се на разни непознати. И говоря. Някакви по-сложни изречения, наблъскани със запетаи, които нямам никаква представа как да наредя. Приличат на немски. Започваш съвсем от никъде и никой не дочаква края.
Това ме плаши. Страхувам се, че не мога да обичам другиго. Страхувам се, че мога да обичам другиго. Започвам да се уморявам и не знам дали ще я опазя, дали ще съумея, дали ще те дочакам.
А дори не знам дали те няма. Не знам присъствам ли в календара ти. Дали изобщо ползваш календари. И номера ти нямам. Ти имаш моя. Пазиш ли го. Понечваш ли да се обадиш посред нощ, след някой по-вълнуващ ден, когато ти е тъжно или имаш с какво да се похвалиш. Понякога готвя за теб. Сервирам ти. Разговарям. Сутрин става почти невъзможно да изчегърташ засъхналата в чинията вечеря. Научих колко бързо се разваля млякото. И значи всеки миг е време. Косата ми порасна. Смених и част от гардероба си. А, да, парфюмът ми е друг. Не знам дали ще ме познаеш. Аз теб те виждам всеки ден. Понякога и ти говоря. Не ме поглеждат. Стряскат се. Каква ли е причината да си отидеш?

the kid is not my son

видео: X Factor USA – Youtube

adagio

какво ти трябва да започнеш
какво начало чакаш
да гръмне пистолет
да викне някой давай
да падне бомба
варвари да дойдат
да стане някой да покаже
да те дръпнат на хорото
да изсвирят вярната октава
да пуснат музика

или

да съблечеш палтото си
и шала да
и ръкавиците
да дръпнеш ципа
да склопиш очи
и да отпуснеш онзи вик
неосъществения величествен
а сетне да угаснат светлините
всичките
и да се свърши

давай