Вписване

Отдавна не съм се вписвала тук. Отдавна не съм се вписвала. Иронията на живота обаче искрено ме забавлява и извиква усмивката ежедневно. Намачканата хартия в принтера, забравеното вкъщи жирафче с монетки, внезапните спирания на водата сутрин… Напоследък не чувствам, че закъснявам. Наслаждавам се на всеки един момент, мисъл, емоция. Когато се забързам излишно, животът леко ме подръпва отзад, за да изравня темпото на крачката си с това на неговата мисъл. Задъхам ли се и започна ли да чувам ударите вляво в ушите си, костюмиран мъж поправя якичката на ризата си, докато управлява велосипеда си без ръце. Започна ли да следя върховете на обувките си, цъфтяща жена в ханбок притичва с баща си към хотела, докато роднините и приятелите й разпръскват корейските си усмивки по площада. Прекъсвам шума в главата си, за да послушам чуждата китара, а татко носи вкъщи шапчици на жълъди, с които свирим.

Пауза.

Благодаря!))