49 일

Добре написан, добре сниман, добре изигран. Нещо такова, с малко по-помпозни Конфузиански думички би изразило в анализа си изстисканото ми откъм живина аз. 

Същинското ми аз се удържаше будно с денонощия, а преди да заспи изпита нужда да благодари на любимите си хора за съществуването им в и извън живота му. Тези, които бяха покрай мен последните месеци, знаят за въздействието на Велимировото „Покаяние“ върху явно нестабилния ми дух. Или, нека се изразя по друг начин, полетът е естественото ми състояние, излизането от орбита и свободното реене без всякаква хипотеза за наличие на граници и гравитация, обаче, ме прави друг човек – по-интензивна мен, по-наситена, концентрирана, плътна, по-звучна и смела, безстрашна, абсолютният максимум на стойността ми. Прекрасно е!

49 дни е първата корейска драма, която гледам. Може би ще си остане и последната (каквото има, случва се), но показателно е едно от малкото неща, които намират място върху стената над главата ми. Ще ми се всичките ми близки да я изгледат, макар да зная, че това няма да се случи или пък по-лошото – не би им допаднала чак толкова. Все едно. Ще науча корейски. Живее ми се на изток. Няма нищо случайно.

49 дни разкрива човешката природа – дуализъм, премълчаване и сълзи. биология, химия, физика… любов и мъдрост.

ПП: soundtrackът е един път!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s