노란색


Джо

Някъде съм и времето е спряло. Щракам по каналите, за да не ми е тихо поне за малко. 1ви епизод на „Кръгът на Доусън“ от началната му реплика. Усмихвам се. Пораснала съм. В живота ми няма нищо случайно. Изтокът ме влече. Знам, че ще се случи. Усещам, че ще се срещнем, когато стане време. Чувствам се добре. Спокойна. Почти като не от този свят. (въздиша с усмивка)

 Порастването с Доусън ме е направило най-големия романтик на света и това така ми харесва. (ким)

Дао

из фотоинсталацията "Леглото" на Соня Станкова

Взима се охлюв
върти се
върти
докато
къщата стане
на път

Виргиния Захариева

(запетая)

 

 

 

 

 

 

Anchored

I have lost friends, some by death… others through sheer inability to cross the street.
Virginia Woolf, The Waves (1931)

49 일

Добре написан, добре сниман, добре изигран. Нещо такова, с малко по-помпозни Конфузиански думички би изразило в анализа си изстисканото ми откъм живина аз. 

Същинското ми аз се удържаше будно с денонощия, а преди да заспи изпита нужда да благодари на любимите си хора за съществуването им в и извън живота му. Тези, които бяха покрай мен последните месеци, знаят за въздействието на Велимировото „Покаяние“ върху явно нестабилния ми дух. Или, нека се изразя по друг начин, полетът е естественото ми състояние, излизането от орбита и свободното реене без всякаква хипотеза за наличие на граници и гравитация, обаче, ме прави друг човек – по-интензивна мен, по-наситена, концентрирана, плътна, по-звучна и смела, безстрашна, абсолютният максимум на стойността ми. Прекрасно е!

49 дни е първата корейска драма, която гледам. Може би ще си остане и последната (каквото има, случва се), но показателно е едно от малкото неща, които намират място върху стената над главата ми. Ще ми се всичките ми близки да я изгледат, макар да зная, че това няма да се случи или пък по-лошото – не би им допаднала чак толкова. Все едно. Ще науча корейски. Живее ми се на изток. Няма нищо случайно.

49 дни разкрива човешката природа – дуализъм, премълчаване и сълзи. биология, химия, физика… любов и мъдрост.

ПП: soundtrackът е един път!

Joy of love (2004)

Jo Hyun Jae ще си го следя.

SOUP

<3

Tomorrow Never