Жажда

http://www.THIRSTHEFILM.com/

[THIRST] = a feeling of needing or wanting to drink something. Craving, Desire, Longing, Yearning, Hunger, Keenness, Eagerness, Lust…

MINNA:  I want to touch something..
                   that comes from somewhere impossible.

BOYCE:  There’s something wrong
                 with everyone I’ve ever met…

KIT:  No matter how hard you try..
           you can never see the face
          that you’re kissing.

ZAC:  Words are how we change the truth.

Режисьорът е продал къщата си, за да финансира филма. Мисля, че нямам какво повече да кажа. Записвам си, за да не забравя.

Да бъдеш

между неразбирането, че притежаваме всичко на тая земя, и заблудата, че трябва вечно да търсим някъде извън себе си щастието

*снимката си я откраднах от програмата на сливенския фестивал с най-добри чувства, цитатът е на режисьора;

Jenny

Get Up, get up, don’t tell me no!
I need a friend tonight
I’m hard up for loving, don’t take away my pride

Guess I’ve been in love
Was it real love?
Why’d I have to run away
Guess I’ve been in love
Must have been in love and all you wanted me to say is…

Oh I can’t begin
Take me, take me for what I am
You made me feel alright
You give me all your lovin’ but then I run and hide

случайно си го открих, както става с всички хубави неща, вероятно;

Простите числа

Последните години са ми трудни. Все повече се отдалечавам от света и хората. В романа на Паоло Джордано познах себе си. За първи път. Не бях прочела края. Казвала съм, не обичам краищата. Обезмислят началата. Не е като в математиката. Отдавна съм далеч от нея, макар да заема по-голямата половина от живота ми досега. Майка ми я прочете преди да си легне, Лора ми се обади при затварянето на корицата. Дразня се, когато някой ми каже прочети/виж/чуй това. Заглавията не са по моята част. Имената също. Твърде теоретично. Винаги търся смисъл. Знаем, никога не е същият.

Година след прочитането, гледах филма. (не зная италиански. качеството на релийзите дълго беше лошо. забравих)

Сетих се за онази шега (не мога да разказвам вицове) как децата/глупакът/пр. гледат един и същи запис безброй пъти с надеждата този път краят да е различен. :Д Точно в такова състояние на неспокойство, вълнение и глуповата надежда връщах назад след всяка реплика, за да видя картината. Идентифицирам се с Матия, ако е важно. А препоръките за изкуство възприемам като акт на споделяне, на себе си, не на парче от другиго.

Лентата е постмодерна. Това принципно ме дразни, няма да обяснявам защо. Силно фрагментарен, дори накъсан, но в случая го преглътнах, дори ми допадна (защото му измислих генерален смисъл). Краят оправя всичко. Защото е всъщност начало.

Да. Мога да чакам до края.

sum[m]er

Натюрморт с восък

те нямат сетиво за катастрофата:
не се извръщат към Икар,
нито към мен

и между двама ни не подозират разлика

                                                      Марин Бодаков