In the Clouds


благодаря на Калина, че я има)

//последно сънувах как изнасям благодарствено слово някъде си. знам, че е глупаво, но пък бях смела и се обясних в обич на всичките си любими същества, пред разни там хора и на светло, както се казва. после се смяхме, седалките бяха като в „Черна дупка“ на Камбарев. а всичко по сцената – хартиено. от време на време ми става мъчно за отминалите хора. това е на нов ред. днес сме добре.)