лунно, вероятно.

Имам твърде много свободно време за мислене.
Не ме взеха за работа. Не съм достатъчно ценна.
Поизгубена съм.
Правят ми се хиляди неща.
И ме е страх. И чакам някакви завръщания.
Истината е, че съм лигава, крехка, уязвима, че не мога да се разделям, че съм като дете, което не иска, не може да пусне играчката, защото тя е светът му… (пауза)
Неприятно пораснала съм. Към онези най-неприятни неща, като премълчаването, самоконтрола и откровено тъпия (няма по-подходяща дума) страх… от всичко. Пф.
Преди месец усетих, че владея света си. Сега чувството е малко по-различно, мирише на леща, на земя, сухо е някакси, мъртво. Дори думите ми бягат. Тогава – от красиво, от прехласване, от крайно възхищение и същинско, пълно, сочно вдъхновение и чиста радост, сега – от падането. Заеквам. Заеквам в ума си и инстинктивно разтърсвам глава, за да се изгоня от там.

Имам още много да вървя. А напоследък мразя лятото. Наистина. Идва ми точно като зимата за другите. И водата ме напряга. Не зная. Нещо ще се случи. В това съм сигурна. Измислям си, че ще е хубаво. Сутрин си вярвам.

//саундтракът ми е същият от предния пост. обещавам да си изтрия глупостта, когато намеря за добре;
на прочелите се извинявам;

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s