боб

Бобовите семена се засяват в началото на пролетта, като е важно да не се заравят на голяма дълбочина, поради начина, по който бобовото стъбло пониква от почвата. До началото-средата на лятото е зелен, а после узрява и е готов за прибиране. Необходимо е, след като е обран от шушулките, да се остави известно време на слънце или на сухо и проветливо място за няколко дни, за да се запази и през зимата.

из Уикипедия

изплюва зъбите си в мивката
започва да пелтечи на фламандски
мислят си за песъчинки по петите си
каква фамозна дупка е устата и
мислено докосват другия
при кръщаване да орязват езиците
килограм ябълки колко ли струва
бобът възвира млякото кипва
тя плюнчи с години върха на обувките
може да шие да готви и чисти
изтичват навън мълчаливо се хилят
ръцете си бавно заравя в мивката
до чешмата е снимката
двамата плетат на пръсти

//напоследък отново се уча

5-HT

 

.1.

храня жирафа

( и това не е онзи жираф, който ми пази монетите)

или е същият?

.2.

в миговете, в които не вярвам

се страхувам от гълъби

гоня ги.

 

.3.

ти

In the Clouds


благодаря на Калина, че я има)

//последно сънувах как изнасям благодарствено слово някъде си. знам, че е глупаво, но пък бях смела и се обясних в обич на всичките си любими същества, пред разни там хора и на светло, както се казва. после се смяхме, седалките бяха като в „Черна дупка“ на Камбарев. а всичко по сцената – хартиено. от време на време ми става мъчно за отминалите хора. това е на нов ред. днес сме добре.)

лунно, вероятно.

Имам твърде много свободно време за мислене.
Не ме взеха за работа. Не съм достатъчно ценна.
Поизгубена съм.
Правят ми се хиляди неща.
И ме е страх. И чакам някакви завръщания.
Истината е, че съм лигава, крехка, уязвима, че не мога да се разделям, че съм като дете, което не иска, не може да пусне играчката, защото тя е светът му… (пауза)
Неприятно пораснала съм. Към онези най-неприятни неща, като премълчаването, самоконтрола и откровено тъпия (няма по-подходяща дума) страх… от всичко. Пф.
Преди месец усетих, че владея света си. Сега чувството е малко по-различно, мирише на леща, на земя, сухо е някакси, мъртво. Дори думите ми бягат. Тогава – от красиво, от прехласване, от крайно възхищение и същинско, пълно, сочно вдъхновение и чиста радост, сега – от падането. Заеквам. Заеквам в ума си и инстинктивно разтърсвам глава, за да се изгоня от там.

Имам още много да вървя. А напоследък мразя лятото. Наистина. Идва ми точно като зимата за другите. И водата ме напряга. Не зная. Нещо ще се случи. В това съм сигурна. Измислям си, че ще е хубаво. Сутрин си вярвам.

//саундтракът ми е същият от предния пост. обещавам да си изтрия глупостта, когато намеря за добре;
на прочелите се извинявам;

Take off your cool

фиктивен/хипотетичен ремонт

ако всеки ъгъл стане ръб
не използвам евфемизми
просто престрояване
библиотеката ще е издадена
а не вградена
нещото като легло ще е под нея
а лампите по пода. моля?
няма да остане място за масата
тревожно отбелязва майка ми.

проза

безуспешните ми опити
да му измислям думи
да го сложа в категория
да го припозная

дисциплина
рутина

прозаично изследване
в търсене на поезията
преднамерена
умишлена
нарочна
бледа
вехта
непозната
крива
бавно
започвам
да
сри-
чам

а той
ме кара
да забравям
словото
не до първобитност
до начало

Рошко   //„Любовта – какво бих дал за нея”

баща ми не строи фонтани
и двамата отдавна не пътуват
за удоволствие поне
аз нямам лична карта
––––-
какво ще дам
(засмива се, понеже „дай” е първата й дума)
ще дам (започва да изрежда с удоволствие и намаляваща погнуса)
хьойзинха
омалелите обувки
застрашителната дължина на ноктите
задъхването при изкачване
прехапаната долна устна
преглъщанията
почивките
––––-
купих раница
за да си тръгна
––––-
(подава ключа си от вкъщи)
и да се грижи за цветята
докато ме няма

Paper

День танцев с привидениями

Не е тайна, че използвам http://www.kalen-dar.ru подобно хороскоп:Д

Днес ми позна, макар да е за утре предска/пожеланието. Това е:Д

И поздрав за Габриела, да допълним саундтрака от последния месец:Д

//неслучайно не съм си писала нищо за „Покаяние“ в блога. трудничко ми е, не че ми е невъзможно. има време, ще узрее:Д

мъничък.мъничка.мъничко.

биография

събирам листи в невъзможна книга
която да показвам разтворена когато
шията ми израсте дотолкова че
на пръсти да гледам над короните и дърветата
или когато стигна крушата на Лазар
или мъничко преди това
уверена че някой съществува
и чете.

. , . , . , . , . ,

сега ме няма.

безтегловност

Suspicious minds

[неща, които няма с кого да си кажа]