Radiohead

Гнус ме е. Повдига ми се от цялата мръсна+мръснишка театралщина наоколо. Втриса ме при досега с префасонираната в етикет/дипломация/модерност страхливост, безхарактерност или по-смелите – многоличност и престореност. От всички светила и костюмари, на които се плаща, за да греят и учат на спретнатост, а вместо това ти надуват радиото до оглушаване.

Главата ми е радио глава. Главата ми е постоянен приемник. Без възможност за диск и касетка.

Идва време, когато повърнатото в устата ше ти се стори по-апетитно от храната, която поглъщаш ежедневно отвън. Тогава си се обкръжил, тогава вече си наясно със системните блокове, тогава знаеш вече кой си, а ако забравиш, просто поглеждаш наляво, после надясно, после пак наляво и като се увериш, че нищо не идва, преминаваш.

Гнус ме е, че съм тук. Гнус ме е, че красивите хора са на майната си, в търсене на оживяло красиво. Гнус ме е, че ме има. Гнус ме е, че мога да различа радиото, защото още нося касетки със себе си. Брр. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s