Radiohead

Гнус ме е. Повдига ми се от цялата мръсна+мръснишка театралщина наоколо. Втриса ме при досега с префасонираната в етикет/дипломация/модерност страхливост, безхарактерност или по-смелите – многоличност и престореност. От всички светила и костюмари, на които се плаща, за да греят и учат на спретнатост, а вместо това ти надуват радиото до оглушаване.

Главата ми е радио глава. Главата ми е постоянен приемник. Без възможност за диск и касетка.

Идва време, когато повърнатото в устата ше ти се стори по-апетитно от храната, която поглъщаш ежедневно отвън. Тогава си се обкръжил, тогава вече си наясно със системните блокове, тогава знаеш вече кой си, а ако забравиш, просто поглеждаш наляво, после надясно, после пак наляво и като се увериш, че нищо не идва, преминаваш.

Гнус ме е, че съм тук. Гнус ме е, че красивите хора са на майната си, в търсене на оживяло красиво. Гнус ме е, че ме има. Гнус ме е, че мога да различа радиото, защото още нося касетки със себе си. Брр. 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s