Have yourself!

Posted by patladjan

By the way, by my way

Posted by patladjan

#0:38 – любимият ми момент от този сезон<3:Д

Ейдън едно парче не изпя като хората, но пък си остава с красивия глас, дълбоката емоционалност и тениска с лимба (перчем, пх, как му казваме на български:Д)<3. Пожелавам си албум. Да започнем със сингъл.

Декември

Posted by patladjan

Отбелязвам началото на ваканцията и *ТУШ, моля* новото си настроение!

Да е по-дълго. Амин!:Д и
Приказен декември, разбира се!))

а, да, обожавам GLEE<3 :Д

Lie

Posted by patladjan

всичко наоколо не се разпада. поезията е навсякъде. от пръстите на краката до снежната стряха и всичките покриви. аритмията понякога не е само неритмия. не съм доктор. безритмия приближава зад каишката, на каишката, с каишката, до каишката. трябва да се радвам. рационално щастлив съм, за дето съм жив и останалите -||-. по половинка човек с разперени ръце, правят двама души с по една ръка. сметката ми излиза, влиза горчиво, разджапва по мокрите подове, изтупва палтото и сяда до главата ми, вдига краката си, ляга, понякога сяда, често е права, по-често лежа, не сънувам, нечтая, нито чета, нито се тая, все тая е.

едип избожда очите си. друг му ги избожда. или трети. с иглата на йокаста. или двете. проп чете и говори за приказки и никой не му казва копче. по-добре копче, отколкото ципче. от сенките не идва светлина. когато облечеш безсмъртното за някого никога никъде никого не го мори, не го морят вълни, докато се обясняваш за няма нищо и какво било, за да е както трябва, а най-малко ти е до това, защото не ти е за нищо, не си и доникъде.