НЕ

УЧИТЕЛЯТ 

 

Учителят влиза в класната стая. Учениците са заели местата си. Учителят рита кошчето за боклук, взема го, обръща го и сяда на него.

 

Учителят:

Това не е училище.

Вие не сте ученици.

Аз не съм тук, за да ви уча.

Вие не сте тук, за да се учите от мен.

 

Учениците (помежду си): Използва обърната психология, четох за това в един от учебниците на баба ми. Иска да правим точно обратното на това, което ни казва. Т.е. трябва да си стоим кротко и тихо. (пауза) Да, предполагам, кимането е добра идея.

 

Учениците кимат все едно следят думите на Учителя, като подскачаща по пода топка.

 

Учителят:

Дишането не се учи.

Не се учи дишането.

Учи се не дишането.

 

Учениците: Не разбираш какво казва? (хихика се) Мълчи си тогава.

Учителят: Като някой каже „разбирам”, вие ще отвръщате с „да-да”. (на себе си) За да разберем значимостта на отрицанието. (високо) Разбрахте ли?

Учениците: Да-да.

Учителят: Чудесно.

 

 

II

 

Учениците се движат свободно из стаята. Събират се на различни групи и се прегрупират, образувайки фигури.

 

Учителят е седнал по турски върху бюрото си. Бръсне се. Вратата на стаята се отваря, в колона по една влизат жени с различна възраст, етнос, социално положение, всяка с повито бебе на ръце. Отделят ритмични звуци, като при задъхване заради умора, които заедно изграждат бийтове, в чиито такт се движат майките. Без да се обръща към тях, Учителят поема едно по едно децата, присвивайки се в множество, видимо неудобни пози, които да му позволят да задържи бебетата в себе си. След като бебетата в обятията му започват да преливат и едно-две изпадат, той се отказва от опитите си, взема бръснача от ръцете на едно от децата и продължава с бръсненето.  

 

Бебето: Да-да.

 

 

ЛОТАРИЯ / ТОТО / ЖРЕБИЙ

 

Учителят е седнал на стола си и удобно кръстосал крака, чопли кожичките около ноктите си. Отпред, върху преподавателската маса, е кошчето за отпадъци. Учениците бъркат в него, докато всеки си извади по едно листче.

Учениците: Господине, готови сме.

Учителят (след дълга пауза) : Добре, вървете си тогава.

Учениците: Не, приключихме с номерата.

Учителят (след още по-дълга пауза) : *смях*  

Учениците: Подредили сме се както трябва.

Учителят: И как трябва?

Учениците: По номера.

Учителят: Аха…

Учениците: Едно, на мен ми се падна номер 1, затова съм седнал на първия стол. На него му се падна 15 и трябваше да седне на осмия чин отляво, на нея…

Учителят (прекъсва го) : А той защо седи прав в ъгъла? Няма ли място за него?

Учениците: Има, обаче… Падна му се твърде голям жребий.

Учителят: Разбирам.

Учениците (в хор): Да-да.

Учителят: Е, случва се. Да видим сега. Всички станете и нека всеки отиде да седне до приятелчето си.

Учениците се прегрупират. Видимо са по-спокойни и щастливи.

Учителят: А сега нека всеки седне до този, когото харесва.

Учениците се споглеждат, колебаят се. Учителят ги окуражава. Сядат на новите си места. Неудобно им е.

Учителят: Сега…

 

Влиза Директора, в крачка шумно довършва външен разговор.

 

Директора: Предадоха ми, че сме назначили нов преподавател, та между закуската и обяда реших да ви прегледам.

Учителят: Разбирам.

Учениците (заедно): Да-да.

Директора: Научили сте ги на съгласие. Браво! (пауза) Дайте сега да ги изпитаме! Какво е това? (взема от листчетата с номерца, останали в кошчето за боклук) О, томбола! Колко вълнуващо.

Учителят: Оставих ги да си запазят номера, за…

Директора: И сте ги поставил на мястото им. Чудесно! Ще ги изпитам. (на Учителя) Номер 6 за 2-ка. (смее се)  Номер 6!

Стават ученикът на шестия стол, ученикът с номер 6, ученикът до номер 5 и още няколко ученика, които смятат, че номер 6 им отива, че ги привлича по някакъв начин, че са свързани с него.

Директора: Ама какви са тея паради сега? Да стане един, не мога да ви изслушвам всичките!

Учениците подемат манифест на Цара, не хорово, всеки следва своя ритъм от различно начало.

Директора: Я си научете мястото, пък после се изказвайте. Аман.

 

 

 

 

НЕЧЛЕНОРАЗДЕЛНИТЕ

//на поправка по математика

 

Разнородна група ученици.

Някои са в нещо като транс и говорят сами на себе си/мислят на глас. Поотделно на никой нищо не му се разбира, когато сетне се включат и останалите, ясно се различава членоразделна реч:

 

We want to change the world, we want to change the world, we want to change the world…

 

Повтарят го като мантра, с градация на екстатичността до състояние на пълна хипноза.

Вратата на стаята рязко се отваря. Влиза Директора. Ритъмът/хармонията са нарушени и отново всеки шуми за себе си.

 

Директора: Чудесно, все на мене идиотите.

Учениците се надпреварват със звукове, в опит да се догонят един друг.

Директора: Шшт!