Just the end of the end of the world

Crayon

с дърпането на завесата, любов
през пепел се укри и нашата омая
и излезе, тихичко със бялото пано
из мръсната и мрачна вече стая

нощес угарки върху блюдо нареди
със свещи светлината ни подпали
умела да не ни събуди тихичко следи
откакто я познахме, все сме спали

обещавам да ушия игленик
че лицето на винила изподраха
на вината и на времето съм ученик
а помня ириси сапфири бяха

накриво стъпва и неволно трополи
загубваш равновесие, мърмориш вяло
омаята пищи, че си отива, ти не ме моли
да виждам цветове и форми в бялото

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s