Just the end of the end of the world

Crayon

с дърпането на завесата, любов
през пепел се укри и нашата омая
и излезе, тихичко със бялото пано
из мръсната и мрачна вече стая

нощес угарки върху блюдо нареди
със свещи светлината ни подпали
умела да не ни събуди тихичко следи
откакто я познахме, все сме спали

обещавам да ушия игленик
че лицето на винила изподраха
на вината и на времето съм ученик
а помня ириси сапфири бяха

накриво стъпва и неволно трополи
загубваш равновесие, мърмориш вяло
омаята пищи, че си отива, ти не ме моли
да виждам цветове и форми в бялото

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s