Childhood quotes: DC

Joey: Of course. But life goes on Dawson. Things change.

Dawson: They don’t have to.

Joey: Yes they do. Everything changes eventually. That’s just the way life is and you have no control over it. Like suddenly people who you think are always going to be there, they disappear. You know? People die and they move away and they grow up. Everything changes eventually Dawson.


*линк към Боб

01


Norah Jones – What am I to you
Попаднах на едно място, непоканена и недобре дошла, но пък ми стана така уютно. От онези щастливи въздишки (не прозявки), които бъркаш със свои. И си помислих, че съм карта от маркирани точици. Върхове, съкровища, вкъщи-та, имената, подобно числата, нямат значение.
Чудя се как може да съм толкова малка и често всички да го забелязват, а друг път – никой. За съботно-неделните лета и лятото на съботите и неделите. И всичките любими хора, които не знаят, които не зная. Майка ми и врачките. Когато снимките покриват спомените и това е, което виждаш. Вслушвам се в треперенето, като нов език, а сякаш моя, и пак мълчим, така ли си говорим?
На 20 не помня какво се случи за първи път. Но дълго след това бе лоша дата. Ако се замисля, може и да се сетя, но не бих. На 20 ме изпитват по химия, понеже съм 30 и явно това има общо. На 20 някой има рожден ден, други – малки рождени дни, аз не празнувам. На 20 целуваш часовника в 20:20, а някога началотокраят беше 12. На 20 се прибира. А аз ще разбера дали съм същата. Не ми понасят разделите, разделите не ме понасят. Целите ги мокря и лигавя и стават богове, живеят вечно, свръхспособни на безвремие.
Протягам ръката си, а в нея няма нищо. Нямам какво да ти покажа. Нямам какво да ти дам. Няма какво да видиш. Няма дори какво да си вземеш. И няма нищо да ти кажа, защото когато нещо започне, все някога трябва да свърши. По-добре въобще да го няма.
[всичко, което не казвам, може би, защото съм се променила, може би – точно обратното]
//извинявам се, нуждая се от нещо-като-стария-си-блог-точно-в-момента. не, всъщност имам нужда от мъничко смелост. все едно.

PI

играя си на детективи
харесва ми, през лупата съм толкоз малка
очертанията и днес са сиви
уличих те, ти си ме отвлякъл


Happiness hit her like a train on a track
Coming towards her stuck still no turning back
She hid around corners and she hid under beds
She killed it with kisses and from it she fled
With every bubble she sank with her drink
And washed it away down the kitchen sink

The dog days are over
The dog days are done
The horses are coming
So you better run

Run fast for your mother, run fast for your father
Run for your children, for your sisters and brothers
Leave all your loving, your loving behind
You cant carry it with you if you want to survive

The dog days are over
The dog days are done
Can you hear the horses?
‘Cause here they come

And I never wanted anything from you
Except everything you had and what was left after that too, oh

Happiness hit her like a bullet in the head
Struck from a great height by someone who should know better than that

The dog days are over
The dog days are done
Can you hear the horses?
‘Cause here they come

Run fast for your mother, run fast for your father
Run for your children, for your sisters and brothers
Leave all your loving, your loving behind
You cant carry it with you if you want to survive

The dog days are over
The dog days are done
Can you hear the horses?
‘Cause here they come

The dog days are over
The dog days are done
The horses are coming
So you better run

song for you truths for me

Мразя Интернет. (о, колко смешно е, че го пиша тук, да)
И чужбина мразя. Самата дума и всичко зад, пред, под и над нея.
Научавам, че съм най-бъзливото същество и как съм спряла да се казвам и показвам, грр.
И обичам, и обичам, и обичам, и обичам, и обичам, и няма значение.

Мръсница
без свян във очите
(тя няма очи)
замята полите си
и дълго помита
трите дръзки кокичета
хвърлили поглед към корена

между неделя и невски
без седемте-осем
оставаме кравички
тук-таме камъче
кал от сълзите й
(дори не й трябват очи)
одеяло от глина
(а тя не пристъпва)
между два резена
ритуално солим я

мръсницата
без свян във очите
(не се вижда във тъмното)
замята полите си
през глави, не, през ръцете си тичаме
и дълго помита
(вече няма кокичета)
да вкусим или поне да се снимаме
(отегчена въздиша)
да го имаме, корена

победила нощта се усмихва
от очите ни си прави звезди
закрива ни с риза, отляво притихва
а Витоша девически пуска поли

и не спирам да губя
и износвам страха си и всеки ден го израждам
а отвътре изпробвам всички ключове и моля за шперца
да спра да говоря, след като съм си казала всичко
да престана да чувам, след най-дългата приказка
да му говоря с устни, не с глас

да не пиша повече, освен картички по празници и бележки по вратите и огледалата
да не премигвам никога вече, да не заспивам с копнежа са сън
да няма непознати номера
да няма азбуки, езици, призми, погледи, интерпретации, версии, кавъри, филми, книги, сюжети
искам да те видя, стига съм те гледала