Чи гун

изтръгвам ръцете си
и ги оставям да лъжат за пътя
втренчвам се в сянката ти
как завива моята и се прегръщат

след теб всички снимки са проявени на слънце
мастилени конфети си играят с простори
дъгите из локвите преливат в изкуство
дъхът ми пренася симфонии, така поне ми се стори
ударите с чертички и точки почти ме напътстват

пасвам на гърдите ти, на скулите, дланта ти
побирам се в трапчинките ти и завинаги заспивам
грижливо зашиваш всички копчета с косите ни
и прошепваш песен, от която помня, че не си отиваме.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s