Чи гун

изтръгвам ръцете си
и ги оставям да лъжат за пътя
втренчвам се в сянката ти
как завива моята и се прегръщат

след теб всички снимки са проявени на слънце
мастилени конфети си играят с простори
дъгите из локвите преливат в изкуство
дъхът ми пренася симфонии, така поне ми се стори
ударите с чертички и точки почти ме напътстват

пасвам на гърдите ти, на скулите, дланта ти
побирам се в трапчинките ти и завинаги заспивам
грижливо зашиваш всички копчета с косите ни
и прошепваш песен, от която помня, че не си отиваме.