Небето е на всички

Чудят се всички момиченца,
чудят се всички момченца:
небето е цяло, едно,
а е на всички оченца.

То е мое, когато го гледам,
и на тоя до мене, и на тебе,
на царя, на градинаря,
на поета, на малкото бебе.

Няма бедняк така беден,
че да не го притежава.
За лъва и за зайчето то е
обща въздушна държава.

И никак не се изхабява,
ако пръв го погледне съседа,
не става по-малко красиво,
за който последен го гледа.

А щом е така — питат всички
момиченца и момченца, —
защо е небето цяло,
а земята — на малки парченца.

Джани Родари (превод: Валери Петров)