Чи гун

изтръгвам ръцете си
и ги оставям да лъжат за пътя
втренчвам се в сянката ти
как завива моята и се прегръщат

след теб всички снимки са проявени на слънце
мастилени конфети си играят с простори
дъгите из локвите преливат в изкуство
дъхът ми пренася симфонии, така поне ми се стори
ударите с чертички и точки почти ме напътстват

пасвам на гърдите ти, на скулите, дланта ти
побирам се в трапчинките ти и завинаги заспивам
грижливо зашиваш всички копчета с косите ни
и прошепваш песен, от която помня, че не си отиваме.

Candy

Повечерие или пресичане на млякото

заключи езиците в църкви
и ни надяна лилави корсети
когато мълчим, все ни мислят за мъртви
за споделеното в тихото кой да се сети

виждам те, гледаш ме
чертаеш в очите ми кръгове
без да плачат порастват, превръщат ни
и не сме зайци, и не сме лъвове

слагаш огледало пред себе си, събличаш се
изхлузвам се от коженото яке
когато сме месо ужасно си приличаме
ощипване на буза, мигла на вятър

преди и след:
приготвям
приготвяш
закуска
вечеря

пряка реч

Искам да (има смисъл да) остана в България.

Небето е на всички

Чудят се всички момиченца,
чудят се всички момченца:
небето е цяло, едно,
а е на всички оченца.

То е мое, когато го гледам,
и на тоя до мене, и на тебе,
на царя, на градинаря,
на поета, на малкото бебе.

Няма бедняк така беден,
че да не го притежава.
За лъва и за зайчето то е
обща въздушна държава.

И никак не се изхабява,
ако пръв го погледне съседа,
не става по-малко красиво,
за който последен го гледа.

А щом е така — питат всички
момиченца и момченца, —
защо е небето цяло,
а земята — на малки парченца.

Джани Родари (превод: Валери Петров)