Изчегъртано под ноктите


срамувах се от имената на черниците
гледах все по-често в краката
цедях милителните
не остана живо котенце

някой зае колелото ми
за три или четири кибритени клечки
късно за хората
не ми се прибираше
дядо облече прозорците в клетки
излъгани спряха да гледат света

след това се научих да сричам
обувките ми покараха връзки
не ги настъпвай
не в калта

оттогава стоя на червено
срещу мен се люлее просторът
преструвам се, че петната ме викат
червената точка на бялата рокля
и полетата, щамповани с ягоди
и юнак без рана не може
и костилките не са за ядене

аз ще играя, само кажи правилата

няма да излизам
няма да излизам
няма да излизам
няма я
ще ти се обадя
няма да изляза
не
не мога

след тези дни водата започна да струва
ключовете болезнено натежаха и белязаха шията
вратите родиха ключалки, за които се грижеха
и спряха да връщат бонбони и дъвки с хляба

това беше началото на
това беше началото на
това беше
началото
на
началото на това беше
беше началото на това
това началото беше на
на това беше началото
началото беше това на
на началото това беше
беше на началото това
това беше началото на

първия ден след ваканцията.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s