Риби

люспите, останали за послепис
ударните под яката
утаените на дъното стрелки
са последното си ястие
делят се със остатък

устните ни се докосват
жадни, милващи ръба на чашата
очите свличат се и ни солят
кипящата вода е само наша

късмета или залъка
избирай
ти беше, аз бях
заседна ми в завоите на тялото
прости ми
летеше, летях

сега изтичаме с главите лук
морим и давим се с пипера
огнедишаме прегракнали напук
събуждаме се да закусим на вечеря

и сити, пресяли се на люспи тук
пак дъвчем си езиците до кърваво
открили, че и солта ни става за памук
не сме нито последни, нито първите.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s