Риби

люспите, останали за послепис
ударните под яката
утаените на дъното стрелки
са последното си ястие
делят се със остатък

устните ни се докосват
жадни, милващи ръба на чашата
очите свличат се и ни солят
кипящата вода е само наша

късмета или залъка
избирай
ти беше, аз бях
заседна ми в завоите на тялото
прости ми
летеше, летях

сега изтичаме с главите лук
морим и давим се с пипера
огнедишаме прегракнали напук
събуждаме се да закусим на вечеря

и сити, пресяли се на люспи тук
пак дъвчем си езиците до кърваво
открили, че и солта ни става за памук
не сме нито последни, нито първите.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s