Вместо пожелание

С теб мога да мълча за светове, луни (ще ги измисляме, ще има), да си чертая карти, които да ни губят, но да ги следваме творчески. Измислила съм те в широка рокля, балерина под диезите на вятъра, държиш я, да не литне, да не литнеш. Понякога трябва. Не трябва, налага се, другите подобни, безподобни думи,  просто е хубаво. Да, за хубаво е! С теб мога да гледам Бертолучи и кафе, кафе и Бертолучи. И сънищата да ревнуват. Някой въздъхна, че няма сродни души. Избирам си да се душа по влакове и пловдици и да умирам, когато тръгването вече не значи прибиране. Ако имах дневник, името ти щеше да е подчертано с цветна химикалка. Ако драсках по дърветата и пейките за спомен, о, да, щеше да те има. Когато някой значи, чакането не е точно зима. Когато те няма, всъщност те има. И всичко добива смисъл. Обичам те!

Греби и вярвай! Шепи и мечти… и точен ветропоказател!))

Advertisements

One thought on “Вместо пожелание

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s