Вместо пожелание

С теб мога да мълча за светове, луни (ще ги измисляме, ще има), да си чертая карти, които да ни губят, но да ги следваме творчески. Измислила съм те в широка рокля, балерина под диезите на вятъра, държиш я, да не литне, да не литнеш. Понякога трябва. Не трябва, налага се, другите подобни, безподобни думи,  просто е хубаво. Да, за хубаво е! С теб мога да гледам Бертолучи и кафе, кафе и Бертолучи. И сънищата да ревнуват. Някой въздъхна, че няма сродни души. Избирам си да се душа по влакове и пловдици и да умирам, когато тръгването вече не значи прибиране. Ако имах дневник, името ти щеше да е подчертано с цветна химикалка. Ако драсках по дърветата и пейките за спомен, о, да, щеше да те има. Когато някой значи, чакането не е точно зима. Когато те няма, всъщност те има. И всичко добива смисъл. Обичам те!

Греби и вярвай! Шепи и мечти… и точен ветропоказател!))

blablablablablablabla

eros is eros is eros is eros…

rose is a rose is a rose is a rose
а тя никак не обича рози
киселината й е опак буквализъм
познава азбуката а не може да я казва

//Дават „Убийство по учебник“, а Райън е един от най-добрите актъори, които съм виждала. По дяволите!

Пролет

Изхвърлената кърпичка в пералнята
увисналите листи на простора
съсирените езера и млякото
в фонтаните кристалните кълбета
тежащи на ухото и мъгливата
закуска слепва пръстите преглъщаш.

//Уморих се да слушам струнното адажио на Барбър, затова се наказвам с него.

‘се зони

мерим си животите в лета
а смъртите, изгнилото – във зими
всеки път боли след полета
иначе земята за какво ни е, кажи ми

поспри, не късай живите цветя
преди да свържеш пътешественика
……………………………………с корена
и две, и три, и сто лета
зимата остава млада, гола, непокорна.

//Стриндберг ме кара да се чувствам зле. Днес съм особено стара.