Закуска

светът е голям дере челюстта ми
той казва да бягаме отвръщам върви
и докато някакъв ян пише музика
по-живителна от човеците всякакви
ин играят на лимбо със граници
не умеят да скачат

тя обича небе тя излиза от кадъра
звездите накрая са иглички
в краката на прохождащия нощем
с разсипан куфар и тютюн в синьо
изгладена риза и панталон на простора
вали ги и каля отгоре

днес е неделя не бива нищо да правиш
мълчи

когато тя мълчи а той говори
когато той мълчи а тя го слуша
когато тихото бучи в ушите им
когато тъпанчетата са арфи
когато на никого не му пука
(за числата)
когато камбаните са чаен сервиз

тогава той мълчи а тя говори
тогава тя мълчи а той я слуша
тогава тихото бучи в ушите им
тогава тъпанчетата са арфи
тогава на никого не му пука
(за числата)
тогава камбаните са чаен сервиз
и кафето отдавна е свършило