В края на ноември

Казват, че „добрата детска литература апелира не само към детето във възрастния, но и към възрастния в детето”. С ръка на сърцето можем да определим финландската писателка Туве Янсон като автор на качествени детски произведения. Тя пише: „Една лятна утрин, по изгрев слънце, много, много отдавна срещнах малко момиченце с книга в ръка. Попитах я защо е навън толкова рано, а тя ми отговори, че има твърде много книги и прекалено малко време. И беше абсолютно права.”
„В края на ноември”, осмата и последна книга от поредицата й за муминтроли, разказва историята за трудния път от отчуждението към приобщаването. Тема, добре позната ни, може би дори близка до нас, лична. 

Влизам в „Ателие313” 15 минути преди представлението. Усещането за комуна пропива в кожата ми, отпускам се сред чая, свещите, шумния смях и просто се оставям да бъда. Това ще е най-свободният театър, казвам си и се взирам в сцената, дело на Станислава Кръстева. Вдясно виси опънат хамак, върху него са окачени червен хартиен чадър, жълти пластмасови очила и дебели чорапи. Нещо лежи покрито на преден план, дразни любопитството ми. Отляво е „масичката”.
Героят в спектакъла на Румен Гаванозов е Старчето, което нищо не помни, не помни дори името си и затова се нарича така: „Аз съм Старчето и никой друг!”, категорично заявява. Старчето спи в своето легло-хамак, живее в своето легло-люлка, люлка на живота, люлка на смъртта, напред-назад, напред-назад, между после и сега. Леглото му е приятел, затова и трудно се събужда, често не знае буден ли е или сънува, нерядко се чуди кое е действително и кое – плод на въображението му. Дали мястото е друго или аз съм друг, пита се, оглеждайки дома си, в търсене на любимите краставички, изучавайки всичко отново и отново, спомняйки си, опомняйки се, преоткривайки себе си. Не са в килера, никога нищо в килера.
Знам че ги няма и пак ги търся, тропа по прозореца, който нарича „маса”, и поглежда навън, нещата, които никога няма да забрави. На тях е дал специални имена, те са го съпътствали през цялото му съществуване. Близката река е ручейче, люлякът – вишна, кленът, о, кленът, навсякъде около него. Не всичко си заслужава да се помни, но има и важни неща, мъдро отсича. Старчето не обича промените, но това никак не значи, че е спрял да живее, по цял ден търси – имена, думи. Най-лошо става, когато ми казвате какво да правя. Вече сам ще решавам., заявява с неистовото си желание да бъде чут. Мен някой чува ли ме? Скрит под наметката на преден план Старчето открива „супника” – своята валдхорна. Може би умствената ни памет се губи с годините, но обичта е неизменно запечатана в паметта на тялото. Затова през целия спектакъл Старчето ритмува баси с уста. Музиката е била и продължава да бъде част от него и тялото помни, не забравя. Ти кой си и не ти ли е тясно там, пита собственото си отражението в лъскавата повърхност на инструмента. Срещата в огледалото, диалогът със себе си, „Ти защо не търсиш?”, „Спокойно, приятелю, и аз съм така”. Не, Старчето не може да е кукла! Жив е!
Тръгването прилича на скок. Светлината става по-светла, тъмнината – по-тъмна. Бяла лента се спуска на сцената. Значи това било да плаваш – светът се върти над главата ти, а ти висиш над ръба, отдолу няма дъно.  

„В края на ноември” никой не плаче, „в края на ноември” се случват чудеса, хората се усмихват, спомнят си, напомнят си за важните неща и колко много значи някакво си ручейче, вишна, супник, колко сладки са краставичките, които все не намираш, но продължаваш да търсиш, колко е удобно леглото и прозорецът-маса, на която по-често трябва да се заседяваме. „В края на ноември” се събуждаме от дълга дрямка, „в края на ноември” започваме отново да живеем, защото знаем, че някой ден всичко ще се натроши на думи и после ще изчезне.

Advertisements

2 thoughts on “В края на ноември

  1. Чак сега виждам, че си го гледала. Хареса ти, м? И като ти казах, че ще го намериш тоя пуст трафопост, ти – не, та не.
    Скоро (вероятно) пак. Издавам една дата – 5 март. Тогава ще се случи нещо голямо. Засега мястото е Ателие 313, но е вероятно да се промени.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s